ЕДНА НОЩ В НЕАПОЛ

                                                     Една нощ в Неапол,

С луната и морето,

Аз срещнах ангел,

който вече не можеше да лети.

Една нощ в Неапол

Звездите се скриха,

И дори без крила

озовах се на небето.

Летяхме ние високо над земята,

Забравили тъгата на нощта,

Във рая, там, зад облаците,

Като светулки на безумната любов.

Колко той ще издържи?

Колко нощи, за които после ще мечтае?

Толкова часове и толкоз дни

изпълнени с любовни ласки,

Кога ще обича пак така, че да може да умре без страх.

Затваряш ти очи и не мислиш за това.

Отминава времето, и любовта ще изчезне,

Ще свърши танцът!

Една нощ в Неапол,

С луната и морето,

Аз срещнах ангел,

който вече не можеше да лети.

Една нощ в Неапол

Звездите се скриха,

И дори без крила

озовах се на небето.

                     

                                    Всичко това вероятно ще свърши много тъжно...

Но след това сърцето ми разбито бе,

И той ме изостави на небето.

Отново тук съм, на земята,

Както и преди, за да обичам. Примирих се със това...

Но все поглеждам към небето!

Колко той ще издържи?

Колко нощи, за които после ще мечтае?

Толкова часове и толкоз дни

изпълнени с любовни ласки,

Кога ще обича пак така, че да може да умре без страх.

Затваряш ти очи и не мислиш за това.

Отминава времето, и любовта ще изчезне,

Ще свърши танцът!

Една нощ в Неапол,

С луната и морето,

Аз срещнах ангел,

който вече не можеше да лети.

Една нощ в Неапол

Звездите се скриха,

И дори без крила

озовах се на небето.

Озовах се на небето

Озовах се на небето

Озовах се на небето