Изглежда съм като двупосочните врати на някое
заведение - за някой кръчма, бирхале, за други: озвезден ресторант - лесно се
отварям и лесно затварям пред и след влизащи и излизащите през мен. Нямам и
любопитство към дъното на избите ми - все още ми се струват бездънни, което си
е чист извор на оптимизъм, в който, обаче, случва се - понякога сам се давя и
затъвам в собствени "фъшкии" до шия. Такова нещо са химерите и
реалността спрямо едно друго, и дето се предварват да пируват на вересия у мен, благосклонливия им хазяин. - Едничка радост, цвят и аромат . . . да ги гледам как се дърлят вражески или натискат уста в уста кат влюбени, щото и аз съм в диханието им секогаш.
Гай Катапулт Експроприаций
Коментари
Публикуване на коментар