АПОТЕОЗ НА ЕСЕНТА

Полъхът
може би или любовен рог
живнал мъртъв сезон отвлича погледите
обичаш ли така да се занимаваш в прибрания си дом
(махагонова кутия за чай с отворен капак апликиран в
зелено кадифе пълна но незапалена лула всестранно
образование музика в чест на Божията майка тронни
речи на Фердинанд подвързани в агнешка кожа
групова снимка на начален ученически клас
всеобща светлина шишенца с парфюм кресло
сгънат триножник миризма на терпентинови смоли
масла и бои въглени и креди конте сепия сангин
мастилница евтини репродукции събиращи прах . . .
)
Есента е залюбила някого
а той я гледа с лудешката си младост недоумява
кафявите петна по ръцете на старицата – любов
винаги бледа но добре напомадена зиме-лете
хроничния кръвен недостиг за да прикрие

Есен е
завръщането на династи в хладното на следобеда
от лов на лисици с гончета и хрътки Превъзбудена
благост в чая без захар благост в обсъждането на
кървава диря радост от изява на моженето братя Грим
за да не скучая между удържаната победа и закуската
в следобеда . . . Есента е уютна стая със скъпа
гарнитура дамаска и десени в многоцветни петна
Живописни платна – митологични ловни сцени Диани
натюрморти в изобилието уловен на самото место
престъпление Актеон еротични мотиви в отмерен час
съдрани сатири светлината играе в кристална кана
с цветя едва доловимо окървавени от алена нишка
отражения в мед панера с плодове фазан и заек
още с мирис на барут опиянени кентаври и лапити . . .
Светлина отблясъци сенки цветове обеми форми
моделирани плавно приглушени в здрач и сфумато
Отлежал портвайн не близнат не бутнат с пръст
вермут – за метежника всяка глътка от наздравица
е оставена следвана неутолима кървава диря . . .
Остава неизбежния трофей: длан с кафяви петна –
кестенов лист над камина – или окрилена шега е
съсухреният от елефтеров дан амурет поклащащ се
с усилие в благородната анатомия на своите чувства

Още
от днес да видим белите петна на паметта като
умрели в снега на спомена бели лебеди от впряг
на слънчасал божик . . . Масне Елзаски сцени
От тук нататък остават още много приятни среши
ако е воля на небесата . . . Възземам се и застъпвам
прашния шлейф на многото пътища с поглед напред –
родили са се нови дни (на лодена им кой до блясък
копчетата лъска и по очи на пода от изнемога пада?
) . . .
Не съм привикнал още и в последните си дни
едва прохождам а съм натежал от пътнишка прах
трепетликата е в коленете във възлите ми – песен на
глухар скован от порив любовен Есента залюбва нейде
някого . . . Пътя тук ще мине по моста и виж върховете
на мустака ми! Опитния господин не гледа безучастен
гали в небето коремите на облаци-храненички
заслизали с кикот закачлив към изворите . . .
Емоция чиста като тази доставена от изписано
бръмбарче в стара холандска картина сред прецизно
подбрани в букет скромни цветя от полето. . .
(картини окачвани в столични бирхалета закусвални
провинциални чайни и кафенета като средство
за стимулиране на храносмилането живота жлезите
отделянето на кесията от парите)

Къде
точно тогава си из пътечките в градинските
лабиринти сред стенички и храсти престорил се
на хленчест вир – в леса с възлияния и кадене
Фаун ли радваш при кръвния недостиг зиме лете с
брътвеж за вечен пламък отнет от градината
мимолетна душа? Къде точно сега вървиш и
накъде отиваш? – Питам защото да си спомня не можах
погледа ти на невестулка кротнала се гальовна
в обичащи я ръце . . . Остават още много приятни срещи
Обрулените хълми нищо не казват Живнал
мъртъв сезон отвлича погледа с нови постановки
и стародавен закон.

                                                                      Септември, 2001