Antiochia ad
Orontem
Спомняш ли си онова . . . ( ) . .
.
Мрамора на колоните и
фронтоните още беше бял
неукрасен с багри и позлата
Споделяхме нощи под фризове
с мраморен прах в изсечените през
деня палмети
Не бяхме философи
поети гадатели нито големци
някакви
ни ученици на онези загрижените
за
човешката участ. . . нито геометри
отгледани от пъпа на света. . . Не
планувахме но
говорехме за земите на Ханаан
и страната на пурпура
за наровите зърна в устата си
като за
странно алено слово което още не
познаваме -
само предвкусваме
Така измина не един благ ден
и още
в разходки из усойните сенки
на Дафиновия хълм
с колене парещи от
рани
подобно козли
превземайки желан връх
с въображаема благодатна клонка
за награда
Никой тогава не мислеше за
иконоборство
Никоя чувственост не смущаваше . . .
Напуснали щастливото
настояще
състариха се образите ни
но над руините им растат
наровете
и зреят късно плодовете им
а необраните падат хранят земята или
дават семка
Макар че почти забравено
е
каквото предвкусвахме . .
.
Не само - забравен е вкусът (сякаш
не е било)
Други ли са вкусовете ? . .
. . . . . . . . .
Безброй още имена са
заличени
смесени с мраморния прах по
символите възлияни
със скъпострувашия нард
Сега се надигат само
видения
за да свидетелстват широкия
спектър на хоризонта
В какво се превърна благодатта на Тюхе!
Морето на отмъщението влече
хиляди реликви на тая
болест Меланхолията
и така нашата Антиохия (единствено
с Рим сравнима) - еликсира живот -
стига отново нозете ми в този
град на изгнаници където
дори порокът е порочен
И през кипариси - тъмни опрощения
през дима на забравени
обещания
към Принцовите острови
взрян
през сълзи
поздрави проводих на Антиохия
скъпа
по Константина Бодин
отплаващ към заточението си там
2014,
Constantinople
Коментари
Публикуване на коментар