Когато се събудих задрямал във влака
на седалката пред мен седеше Смъртта
беше тиха стара и безсилна
потънала зад пердето на очите
в красивата си младост . . .
Сега знаеше че мирише на смърт –
нямаше намерение никому да се натрапва
Небето над Единбург беше задник
държеше се като задник –
вкиснат баронет претенции скъсан вътък
Бях гладен нетърпелив да видя как
овесената каша
извира от купата с топло мляко
Коментари
Публикуване на коментар