на Yukio Mishima
Дойде ли зимата
падне ли сняг
ще паднем в
капана затрупани в
замъка В кулите
с островърхи
бели калпаци ще
съм аз и моето
аз с нашите
миризми с нашите
звуци покрай
нашите борби
Когато тъмното
небе се прояснява
за кратко
ехото ни ще напуска галериите
за да се разходи около
смърча и хвойната в двора
безмълвно
и снегът ще скърца в бързо подвижните
издължени сенки
Ще хрупа диханието
с хриптеж на гръден кош във вещите ръце
на кварталния касап Живот проснат върху
щанда на махленския бакалин
проклинащ спомена за тялото си
трезво и човешки отразено в криво огледало
Ще ядем
Ще се разхожда друг и трети
и след него пети
край тухления червенеещ зид
ще се случва и разпада Ще е зима
пак и пак Пролетен
уханен сняг
Самотна застаряла красавица
на малкия град
още е онова божествено дете
което амбициозно се учи да играе
върху гета
драматичните си роли
Коментари
Публикуване на коментар