ПАРАХОДНИ СИРЕНИ РОГОВЕ ЛОВНИ

Към свиден образ се стремя,
зъл ми дух тежи в гърдите

                   П. Славейков

На колко кули да се изкачвам

От колко височини да махам от слънчеви пристанища

кораби в морето да изпращам

които като теб не се завръщат

Вик на разделените устни

слънчасалият зов в ключалката на Рая

и в щерните заслушан защото къде е

вече не зная а знаех - пазя люспа от него

Бели статуи от мрамор - мълчат

Тъмни статуи от бронз - мълчание е семето

хвърлено в прохладата на сянката им от

отдавна ялов бог-баща Вели ми вели свети ми Петре

рисет BIOS на светлата Двер!... SOS!... (· · · - - - · · ·,  чуйте)

Няма в гърдите на деня сърце

под дрехата надиплена и потна от пътища прашни

да тупти ( чуйте )

вихър чувства в човешката природа

издига ме като платно гемия която

плава промазана с маслото на доизгарящата древност

на двама във безкрая

Питай кочияшите

на кой да е от файтоните по стъргалото

за един човек който срещат

сам с книга на различни места из града -

ще чуеш как от олеандрите се рони

бял отровен цвят.

                                                                                             Tessaloniki