на Алекс на Алекс като очакване за
пролет
Пусти паркове
и градини - живота в шумките стине
без въздишка
изтича времето от сухите жили
Тънък лед сковава повехнали лилии
Пресъхнаха
жабешките гърла на фонтана
бронзовите
ефеби ще скубят косите си до разпукването
на ледовете
обличането на дърветата и гърлените трели
в припомнени
птичи песни . . .
И не като ламентация
- като очакване за пролет: в моите
мисли на
велосипед минава младеж с развят перчем . . .
Стъписването
проникна
през погледа
на два празни гарвана
Времето е така
неадекватно на сезона си -
топлата
вятърничевост следите щедрост от
егоистично
вече слънце вън суши прането . . .
Щастието да
видиш еднорог галопиращ силуета в
простряния на
двора чаршаф преди небето да се нацупи
Попълненията
от царска туршия също радват . . .
И понеже не
мога да ревнувам – изисквам те от въздуха
от водата
която те мие от ризата която те облича
от погледите
чужди от настинката която не те пуска
и най-вече от
съботите
съботите . . . когато аз съм „другият”
------------------------------------------------
Alex At-Stanil Искам да съм снежинка на ревера ти.
30 ноември 2011 г. в 00:57
Alex At-Stanil
Аз ли съм част от теб
или ти си вътре в мен...
Самозваните екзорсисти
нямат силата,
нямат знанието
да те разделят от кръвта ми
без да ме убият.
................ И отдавна вече не си
"другият"!
26 февруари в 00:39 ·
Коментари
Публикуване на коментар