Боговете да ти отнемат
отредените утрини
улиците
по които някога замечтан си
поглъщал химери
да станат нож в нощта
Не е също щастието
по улиците да си без име
след оттеглянето на всички
метафори от теб
В моето мъжко притихване
говори ювелир на стара мебел в
която
грее болезнеността с позлатени
ликове на горгони и грифони
По улиците
всички изроди излезли са да вакханстват
–
обърнати са ролите във вълче
празненство
господарите са роби
плебея големее
нагизден опростенски с лавър лих .
. .
Стените по които си плъзгал поглед
да не те ловят Марио да не е
Каварадоси
Флория да не е Тоска Лампадите да
са строшени
и лудост да е светлината . . .
Нека говорят камбаните с отрязан
език
Прибързаността води мисълта
всичко е малко Стъмва се
и пак разсъмва
Коментари
Публикуване на коментар