на Йордан Янков
На разсъмването
в тоя ранен час от предизборния ден
не виждаш нищо
мъгли и гъсти изпарения над града
на реката октомврийски мътните
води
Тропар от богослужение на тиха
светлина
Притрептяват на тополите снагата
- ситен танец
мълчаното хоро в пендарена сая
и се ронят елегични сухите листа
През пара и мъглица млечно-синя
печално мъжделеят кошери -
набожници смирени
по склона на прогизнала поляна
Разгромени отчислени малки гари
спирки
в кратък и забързан кадър -
старинна красота в хралупата на
самотата
Мистично-болнаво от Изток ален
пламва хоризонта -
барутен изгрев над планините - четинести
силуети
сякаш глигани
Глас на птица някаква
зададен тон вопъл на погубена
страст
след дългата нощ - В тишина и
безчовечност
единствен глас
който свирката на влак ще
заглуши
И ето: на мъртвото мълчание пак
празничен час
Като алхимичен камък
на сърдечен трепет плод - стискаш
в длан
мушната във топъл джоб една идилия
орнаментирана богато гугла на
овчарска гега
главна буква под винетката на
есенния пасторал
Идилия която хералдика остава само
- великолепен
щит с позлата запокитен в
бъбривостта на ръкопис
който едва ли вече някой в
скриптория на Удовлетворнието
ще преписва ни разпространява
защото липсват златните ръце устата
златни
премалата и сладостта от доблестта
Звънкат леко
на слънцето във тайнописа
ясенови трепетлики - сакрални звънчета
тлеещи шаманства
над димни уханни могили изтичащи
води...
5 октомври, 2014
"Мълчаното хоро":
Коментари
Публикуване на коментар