L'ÉTRANGER ( )

                   

Наричаш ме зелено небе море зелено

което брега приближава

Зелен съм море и небе

Но съм тъмен

свит от солта и ненаименувани ветрове

които носят удавени плувци

не съм отворен за поетичностите ти не

приближавам никой бряг

Алчността на греещия простор не е сред

моите тъмни щения

Казах тъмен съм

Не обитавам старостта на тоя вечен град

а отвъд - в новите поселища

близка ми е чуждостта им от теб и нова

радост моя неразтворима пъпко

(Опитите за спасение са твоето потъване)

Ето виж: все по-далеч и по-надалеч

но и не твърде за да не е да не мога пяната да

виждам от боготворена някога тъкан

върху която със сърма

знаци на близост съм везал . . .

(слитащи над раздробената ти мърша в скалите

птиците да чувам от разтворените прозорци

и че милостиня е за слабите криле)

Така залязваме - по отделно -  спрямо и

иконографски съобразно

Идват баядерките подрънкват гривни

потропват дайрета

Нощта в бакърен съд глезени в ориенталски

гиздав пантоф

Все така любовна е нощта

Така

поотделно за нас

спрямо и съобразно

Такава Нощ

толкова чужди

щом съм зелен и зрели са смокините

колко блясък има под тъмния обков !

(познатото е обезжелано; а любовта е

желание цялата)

В просъхнал бряг -

маслината усуква ствол

между земя и небе

вае

екзистенциална

самота за да роди плод

Сега се отдръпни

без думи

Не съм възкръснал Спасител с костилката на

„Недей се уповава повече на Мен“

в уста

Но ти казвам: знаеш как

морето от брега се отдръпва

Няма какво от потъналия град да се спаси -

няколкото тревожни акорда на езика на

художника Samuel Morse

са незначително нещо

(сказанията са пресолени)

What hath God wrought!

Ето виж: все по-далеч и по-надалеч

от джаза и вялите танци

далеч от всяко първо нощно къпане

от всеки друг чужд наш общ живот

И разгърдени (твърде заети)

за да сме важни за нечиите целувки

огън непотушим

и зад ален взрив от мушката

клопването на резета е буквална

точка от молитвено редени мнолози

Подмятам своя красив

неразгадаем пророчески сън -

лакримарий на дълга летаргия

където камбаната на неделите

беси душите на кучетата

от възможния Едем

на един провинциален градинар

чиито плешки се затварят -

двукрила порта -

гръб зад който

отеква    слугински смях

Созопол, септември 2015