на Кирил
Кръстев
Студеното кълбо
– това слънце на есента
горещ кестен в
шепата слънцето задължение
младежкия
темперамент на старите кости
слънцето титулувано
от очите слънцето материк
незалязващото в
застиналата усмивка на паралитика
Слънцето през
брезата – предсмъртен час на феникс
слънце което е
самата бреза – библейски пламнал храст
Западното слънце
– опожарено сърце пепел от лист
шаблонна рана
Загубата на водните
лилии – слънце
положено върху
тялото на лятото Потъването . . .
Разхождащите
се – те събират букети
оцветена в
цинобър тъга – огромните листа на
строени в редица
разжалвани дървета
В тила
розовеещият обелиск на тоталитаризма – Damoclis
gladius къса
струната на суетата – слънце
на всяка пурпурна
епоха
От другия край
натежалото небе насам приближава –
неаполитански
мастиф в забавен каданс
италианската
хрътка на петият следобеден час
безмилост застига
О слънце с прекършен врат
За сълзливото
слънце
---------------------------------
Събират букети
полудели листа
Отворени думи за модел на шанс
потъват в
есента . . . Аз – индиго
мeжду олихвени аванси на небе
и земя
и ронливите
сенки – слънцестраници
от моя требник
върху който превивам гръбнак
Борисовата градина 2. XI.
2001.
Коментари
Публикуване на коментар