ПЛАНИНАТА И ХОРАТА

                                                                              "С букви справедливи

                                                                          отразявам цялото величие

                                                                                   на хубостта ти, Планина."

                                                                                               Виктор Сегален

Пред буря

жужи безпокойна пчела

в градинския чай

предусеща

на деня излинелия стрък как се скъсява

Птичи литании срещу обеда седефен

на хладно влакнесто слънце-

валмо̀ . . .

Козите по просеките слизат

Семето ти хвърчи из небето

Под стъпките

всичко плачове и хрип е

зад воалите на смъртен одър -

в тюлове и дантели похабени

блясва обецата златна на

мъртвеца-Съвършенство

Планината с лошото си време

на самун мухлясал подобава -

само по вида

кучетата я облайват без да я миришат

Калява горнилото на стръмнината

Силни души

гарван прелита програква -

вампирясал поп над купола църковен

Никой не продумва

"гък" не се изрича

Прибират се животните

боговете и хората

От скривалища и тайници

наизлизат бесове

Изостава с крачки ничия любов

безименна

тъжно-весела със себе си бъбри играе

вода във мътна вада

и е поток под ранен скреж

Самотата - примирила се да не бъде лукс

само за непонятни хора

Ще възлезе ако до довечера го изясни

звездата на пастирите

с отразена пътеводна светлината

Магаренце  мост  река

сменят  цвета си поляни  

планини . . .  а има хора виждали

само на снимка

на картинки повече от едно дърво на куп

Радвам се на

музикалната кутия за чай -

марионетни навивни дрънканици

на поздравите сутрин

изпълнени с ентусиазъм и възторг

от срещнати случайно ученици

на които в гимназията преподавам -

искат с мен да се ръкуват

и вдъхват ентусиазъм и възторг

у мен самия

сред  провинциалния живот

увисналото в мрак небе -

море в надигаща се буря

Удома влезли буболечки

охлювче по плочките пълзи твари разни

търсят спасение заслон . . .

Тъмните вълни се бутат размиват в

клюмналите гребени на планинска верига

Губят яснота нещата

готвейки с гърди да срещнат

родилен спазъм на кипналата кръв

щом набъбващата буря челата опре

Изнурен подгизнал

след всичко

Тифис ще търси постеля легло

топли напитки . . .

Далече в полето

произвола на съдбата развява байрак

търкаля колелото играе играта си в необрани

слънчогледи готови да се пречупят

на бурята от щурма

Еднствен облак бял - пред тъмна маса

земя и небе

В привечерния цвъркот

връща се с улов ловеца с птичаря брадат

В локви небето се изсулва -

старец посивял

загубил говора с ума си -

търси изход прав през поредния брод

към огледален на кривия ни свят . . .

Над

бърдчини и паланки

кой пастир облачното стадо

с руно от въртопи е подкарал! -

Реката ли тъмна

пълноводно течаща?  Вятъра ли? -

емнал в вихрушка гората

и вред  ромони люлее се

свири и звънка

в ранния здрач надвечерен 
сумрак

Денят затваря опекунно дверите

за светлината

Кръчмите отварят царски порти

Вън мирския Ортрос

свива се пред пламенеещия вход

Отронен листец

семето ти хвърчи из небето