НА ГРОБА НА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ






                                                                   на Алекс



Кукувица щом закука
листи гората развие
пясъчна паст
извор непресъхващ пие
Поляни щом цвете размирише
виното кипне от кръв и пот
колкото е жадна земята –
трижди повече е небето
Кожата на змия хрущи в тревите
и люти тютюна
рана под черупката на вековете
Живота да се ненаживее
време да се изниже
в тъмни стволове сърце се крие
вали ли – щом глас не хълца
а пее над чуки слънце да грейне
и поколение в сезони
своя кръговрат да измери -
синове с бащи майки и дъщери
щом кукувица закука
Кълна се!  ще се плисна тогава
разлея като клетва
и кажеш ли желязо –
гърдите си ще подложа
в жарава острие се калява
щом сливата бял цвят зарони –
живот
над смъртта да зеленее



                                                     13 априлий,  2013






Коментари