ПРЕДОСТАТЪЧНО

                         



                    ПРЕДОСТАТЪЧНО
                                                                                                                                 На Алекс

                       

Нямам спомен за патинирани от липсата на порив куполи

за девалвиралата във ванилови сантименти глъч на 
небрежни смугли момчета в празничното шествие...

Жилото на живота е предостатъчно немилост и любов 
за майстора на мозайки който потръпва в груб пуловер 

и нощем не спи от почит към безкрайните волути 
в очите на непознаваем бог зад бронзовия образ 
Нямам спомен... Само казвам че цвета на прасковата 
миртовият аромат жертвеният дим от дафин не са от днес 
а напевът вцепенен от превъзбуда пред свободата да 
твори мита привидно роб е на устата дето ликуващо 
слави тялото на нощта нетърпелива в очакването му

Не помня нямам спомен за по-преден епизод 
в който оная си работа на улицата да съм намерил: 
така съм роден – с член и смислени дни

Гласът в мен не помни къде водят миговете

които правят хората изтъкнати увенчани триумфатори

царе сред равните! Не помня истеричният генезис 
на еластичното творение  как се случват нещата за 
черешите почернели от близостта с мимолетен подарък
на щастливи смехове върху сгорещената стомана

От вчерашният си залез нахлува слънцето 
за отломки сълзи и въздишки на опалени фрески 
които се нуждаят не от състрадание а от милостивата
жестокост на целувките му за да прелеят в пейзажа

От муза на муза от гимназион на гимназион докато 
облакъти благословената шир и събере урожая от 
разрушеното след падналите на трибуната маски 
Така сънят лъкатуши през магмата пророчества 
да търси оракул на който да бъде първожрец -
знае че както силуетът на спънат в тресавището
на неопита млад кон има своят мъдър топъл куршум -
победният пълководец има онази армия от поражения
чиято диря не изтънява а въздига с болката...

Изгубен ли съм за музите? Пеаните в дома на музагета 
церят ли сърцето в сладък плен?  Не знам!

Но Сизиф не е муден – инструментите са в ръцете му:

той е прецизният и отдаден Дедал Защото сферата

има много страни невидими ъгли а лептата е голяма
че желанието да пренебрегне въоръжаването с търпение

(Що за предизвикателство към себе си е сприхавеца дето
от прибързаност не успява и сандала си да върже!)... 

Не помня нямам спомен от метежа Само казвам: вкусът на

смокинята край градският зид – след кръговете в очите –

връща мистерията на загубен в сокаците на апокалипсиса

свят – дъх на пелин черупки от амурства памет за коляно


                                          

___________________________________________


Георги Георгиев: В Кампания ме пренесе това стихотворение, не знам защо. Далечни и близки асоциации с августовския Неаполски залив, сянката на мраморните колони на Помпей, баталистичните мозайки в "Casa del Fauno", Лакриме Кристи, странната съдба, ненужните усилия, тайнствената необятност и още нещо, за което може би ще се сетя по-късно. Това, че пиша на твоята "стена" и асоциациите, които ми донесе стихотворението ти, ме подсетиха за това, че жителите на Помпей са правили почти същото като нас тук, още преди повече от 2000 години. Те имали навика да драскат по стените на храмовете, къщите, базиликите, амфитеатъра, гробниците... какви ли не имена, сентенции, обяви, поздрави, рисунки... Всички се опитвали да изразят по стените своите мисли, в повечето случаи имащи твърде съмнителна стойност. Сред безбройните надписи оставени от влюбени, разлюбени, ревнивци, самохвалковци, търговци, философи, политици, съм запомнил надпис над една пекарна "Тук живее щастието!". Друг на стената на кръчма, оставен явно от недоволен клиент "Дано сам станеш жертва на собствената си хитрост, нам продаваш вода, а сам лочиш чисто вино!" А дори един възмутен от хилядите надписи загрозяващи красивите сгради не издържал, поддал се на фаталното изкушение и написал : " О, стено, аз се възхищавам от тебе, че досега не си се разпаднала. Та ти си принудена да понасяш толкова празни брътвежи!"

30 юни 2011 г.


Alex At-Stanil: ‎"Религия е това, което чувствам към Теб, и ми иде всяка сутрин, когато зората като любов порозовява върховете, да се изкачвам горе във високите планини, които разговарят тайно с небето, да се изкачвам и да коленича и да Те призовавам."

1 юни