РОМАНТИЧНИЯТ СТРАННИК

                                                            « Dieu nous prête un moment les prés et les fontaines,

Les grands bois frissonnants, les rocs profonds et sourds,

Et les cieux azurés et les lacs et les plaines,

Pour y mettre nos cœurs, nos rêves, nos amours!

Есенната провинциалност на

някога значим град

Бавната ласка на слънцето в дълбоките

щукатури и гербове на къщите от

преждно междувековие

Водопоя и късната баня

гургулици във фонтана ронещи се гинко

патетиката

вглъбени в героичното пространството

кленове

Хексагоните октагоните на

османската геометрия

Болка от до болка познатото

Градът пази стъпките ни

Други отъпкват местата ни

Напрягат мускулатура

Старият господин затяга възела

на отражението си

в отворения прозорец

В книжарницата въпроса на момчето

(почти юноша):

„Имате ли 50-и брой на „Бойни самолети?”

отговор: „Имаме 48-и след това не са поръчвани”

Мекотата на сезона

остротата на сливовата

Припомнените кадри от забравени филми
Изтърколеното в алеята на пазара . . .

Развлечената памучна фланелка на небивали

животи

16 часа

звън от камбанарията на

Успение Богородично

Къде са русите коси

и кестенявите къде са  черните и всички други? –

В разотиването  Разбягването от живота в друг

живот  В отсъствието

Нови дръвчета ще пораснат на мястото

на тия  които отрязани са до дънер . . .

Ромонът на водите в реката

Вместо нощ в Лисабон - есенциалните строфи на

Романтичния странник

Философския зáвет в сенчести пропилеи

рехабилитиращ  хлад сред колонади арки

Шляпащото търсене

опити  възстановки  памет

Натежали гроздове над

детски рисунки с тебешир . . .

"Гороцветна"

Когато идваш и си отиваш

слънцето тича отляво и дясно на релсите

Влака люшва слънчогледовата нива

в полет

раздига от тревите ловки керкенези

Изкушените вече лястовици

следват топлината изтичаща с часовете

по пътищата

към юга

(опразват небесата)

Да съумееш да запазиш

синапеното зрънце на пътуването във вярата когато

бури те пилеят и от пейзажа отсъстват ориентири

С привидната суровост зад брадата

Със солта по кожата си –

Нося ти моретата

(обоз диви  расови  необяздени вълни)

Нося нежността и поезията

в  сраснали грубо белези

Нося ти себе си

(Движа се в някакви посоки)

(от денят в който си се родил)

Седя и те чакам на нашето място

над пропастта

 

                        5 септември, 2013, Кюстендил