БЛЯНОВЕ КРАЙ АКРОПОЛА



           
                                                      на Димитър Ив. Шишманов



  За да скъся една от горещите нощи на атинското лято,
отидох в таверната между Пинкас и хълма на Музите, срещу
Акропола. Нощта беше лунна, в горичката, под паметника на
Филопапос, цикадите пееха неспирно своя възторжен химн
на жегата, а в черните сенки под кипарисите, в певките и
пиперовите дървета се криеха тясно слепени двойки. В
градината на таверната имаше малко хора. Насядали край
разклатените маси, обтегнали нозе по столовете, всички
бяха унесени мълчаливо в сребърния силует на Партенона,
който изглеждаше изваян не от мрамор, а от някаква друга -
неизвестна и свежа - скъпоценна материя.
       Седнах и аз в градинката, поръчах си кафе, изпих с него
три големи чаши ледена вода и се загледах, също унесено и
сънливо, в Акропола. Минутите минаваха бавно. Бавно се
движеше луната по сребристо-синьото небе и хвърляше
бялата си упоителна светлина там, дето преди малко окото
едва различаваше нещо. Постепенно тя освети и масичката,
която се намираше до моята, и аз видях при нея един млад
човек, с бели дрехи, който беше облегнал лице на длани и
също гледаше към Партенона. Щом го съзрях, порази ме
неговото лице. То бе извънредно хубаво, с големи огнени
очи, със странни, полуотворени устни, с тънък орлов нос.
А високото му чело, което блестеше под месеца като изваяно
от мрамор, излъчваше тайнствена сила. Имаше нещо общо
между лицето на младия човек и чара на Аполона и на
Партенона.
       Още преди да се съвзема от неочакваното впечатление,
моят съсед се обърна към мене и ми каза тихо:
       - Каква чудесна нощ. Вечна нощ!
       Кимнах мълчаливо с глава. А непознатият продължи все
тъй тихо:
       - Една от моите нощи! ...
....................................


Издигнат на боговете до трапезата с блюда
       можеш ястията с крамоли да видиш
под масата играта на божествените стъпала
       картите с аса в ръката и козните от хвърлената
ябълка сред суетата на благородните диви

Небесата лазурни в мараня трептят и най-оглушителни
       по обед са атинските цикади - спомнят ненаситна
за зрелища врява от редовете на Калимармаро

Пак търсиш сянка спокойствие от шума      
       между колоните на Зевсовия храм отвъд арката на
Адриан или някой друг на близо храм
       . . . че страх от шума в тишината ме куди -
       душата си в сладостна дрямка люлея . . .
Всичко хубаво ли трае толкова  кратко? . . .

       Люлееш се на анемония подобен в скрити улици
по чиито площади от проиграно време изплуват ли? -
       сякаш от земята - скриват ли се? - сякаш в земята църкви
кирпич  който Византия забравила със себе си да вземе
       както и тия столетни костенурки в парка Тисио
дето мъкнат върху гърба си наброски  разкази фабули
       дъх и рани на минала слава към музейно бъдно
О пелин на съществуванието! . . .

Състояние на духа е съдината от която пиеш скепсис
       за да не помниш нашето прѐжно леандрово цъфтящо

Не знаеш на коя религия служи жреца ти под крилото
       на кой бог работата вършиш и божествена воля си
И не можеш Парисе от красотата на богините
       да избираш "най" - ще пламнат чертозите ти
подире им и цялото ти царство! . . .

Издигнат  виждаш  съзнаваш как лесно на картинка е
       на описание с думи благи и красиви добър да си
на дребно да играеш  Само дреха са думите - делото е
       плътност която форма на всяка истина придава  
Багреници везани с росни празни слова и голи мръсни
       тела в одеяние от взаимност
която повече от златотканото блести

Изпушва мисълта смисълът отлита заглушен
       от мелодраматичните уста в сценична драма която в
одеона на Херод Атически се репетира - утрешна премиера
       за утрешното древно представление . . .

Градът се е прострял бял ароматен от своето у̀жким
       сухи треви и смолни певки в слънчевия въздух
Привечерно синкав разпътен в открилия се хоризонт
       на нощта солена към пристаните на Пирея . . .
Сладолед бадеми в карамел сладко портокалови корички
 - Каква чудесна нощ   Вечна нощ!
       - Една от моите нощи. . .



                                                                    Атина, 1936 - 2014






Коментари