на Димитър Ив. Шишманов
За да скъся една от горещите нощи
на атинското лято,
отидох в таверната между Пинкас и хълма на Музите, срещу
Акропола. Нощта беше лунна, в горичката, под паметника на
Филопапос, цикадите пееха неспирно своя възторжен химн
на жегата, а в черните сенки под кипарисите, в певките и
пиперовите дървета се криеха тясно слепени двойки. В
градината на таверната имаше малко хора. Насядали край
разклатените маси, обтегнали нозе по столовете, всички
бяха унесени мълчаливо в сребърния силует на Партенона,
който изглеждаше изваян не от мрамор, а от някаква друга -
неизвестна и свежа - скъпоценна материя.
Седнах и аз в градинката,
поръчах си кафе, изпих с него
три големи чаши ледена вода и се загледах, също унесено и
сънливо, в Акропола. Минутите минаваха бавно. Бавно се
движеше луната по сребристо-синьото небе и хвърляше
бялата си упоителна светлина там, дето преди малко окото
едва различаваше нещо. Постепенно тя освети и масичката,
която се намираше до моята, и аз видях при нея един млад
човек, с бели дрехи, който беше облегнал лице на длани и
също гледаше към Партенона. Щом го съзрях, порази ме
неговото лице. То бе извънредно хубаво, с големи огнени
очи, със странни, полуотворени устни, с тънък орлов нос.
А високото му чело, което блестеше под месеца като изваяно
от мрамор, излъчваше тайнствена сила. Имаше нещо общо
между лицето на младия човек и чара на Аполона и на
Партенона.
Още преди да се съвзема от
неочакваното впечатление,
моят съсед се обърна към мене и ми каза тихо:
- Каква чудесна нощ. Вечна
нощ!
Кимнах мълчаливо с глава. А
непознатият продължи все
тъй тихо:
- Една от моите нощи! ...
....................................
Издигнат на боговете до трапезата с блюда
можеш
ястията с крамоли да видиш
под масата играта на божествените стъпала
картите с
аса в ръката и козните от хвърлената
ябълка сред суетата на благородните диви
Небесата лазурни в мараня трептят и най-оглушителни
по обед са
атинските цикади - спомнят ненаситна
за зрелища врява от редовете на Калимармаро
Пак търсиш сянка спокойствие от шума
между колоните
на Зевсовия храм отвъд арката на
Адриан или някой друг на близо храм
. . . че страх от шума в тишината ме куди -
душата си в сладостна дрямка
люлея . . .
Всичко хубаво ли трае толкова кратко? . . .
Люлееш се на
анемония подобен в скрити улици
по чиито площади от проиграно време изплуват ли? -
сякаш от земята
- скриват ли се? - сякаш в земята църкви
кирпич който
Византия забравила със себе си да вземе
както и тия
столетни костенурки в парка Тисио
дето мъкнат върху гърба си наброски разкази фабули
дъх и рани на
минала слава към музейно бъдно
О пелин на съществуванието! . . .
Състояние на духа е съдината от която пиеш скепсис
за да не помниш нашето прѐжно леандрово
цъфтящо
Не знаеш на коя религия служи жреца ти под крилото
на кой бог
работата вършиш и божествена воля си
И не можеш Парисе от красотата на богините
да избираш "най" - ще пламнат чертозите ти
подире им и цялото ти царство! . . .
Издигнат виждаш съзнаваш как лесно на картинка е
на описание
с думи благи и красиви добър да си
на дребно да играеш
Само дреха са думите - делото е
плътност която
форма на всяка истина придава
Багреници везани с росни празни слова и голи мръсни
тела в
одеяние от взаимност
която повече от златотканото блести
Изпушва мисълта смисълът отлита заглушен
от мелодраматичните
уста в сценична драма която в
одеона на Херод Атически се репетира - утрешна премиера
за утрешното
древно представление . . .
Градът се е прострял бял ароматен от своето у̀жким
сухи треви и
смолни певки в слънчевия въздух
Привечерно синкав разпътен в открилия се хоризонт
на нощта
солена към пристаните на Пирея . . .
Сладолед бадеми в карамел сладко портокалови корички
- Каква чудесна
нощ Вечна нощ!
- Една от
моите нощи. . .
Атина, 1936 - 2014
Коментари
Публикуване на коментар