О СЕВЕР С ВЯЛИ КЛОНКИ И МЪГЛИ...

О север

с вяли клонки и мъгли в

разпятията на готическите кули

О север

в който алое и юка цъфти

Опушени гари и спирки

слизат пътници качват се други

В стелеща се влага

устни розовеят стиснати или усмихнати

С крясък на птици 

от фасади мазилката се рони . . .

Залудо 
по-мъдър съм и поносим сега

Сезона слънцето са холерични

а разписанията са безполезни без посока

Мълва безбрежност

и само оня аромат на сън

храни спомена за щастие 
когато беше с мен

и нищо не разбирах от твоята

отдадена усмивка

Гълъб бях задрямал

сгушен не в теб в това което бе

а в издадения фриз в орнамента на

свое творение храм

не струващ и клечка кибрит

Пладнешко слънце 

с венци окървавени гризе

чесновото хлебче на плодни нивя

Аз паля

принасям пред твоите олтари

моля боговете за глупостта ми

да останат слепи стари и добри

защото преди мислех че имам всичко

с теб – без да зная – имах всичко

бях всичко

Никой съм сега 

с нажежено до бяло нищо.

Варна