Не можех да мълча
мълчах
Като балконите
захлупени глухи
неми
Мълчах Бездиханен –
ще говоря
Както с бог говорят
душите на ония
изнасяните мъртви
в следобеда
от потна арена
Така видях
очите ти –
жадни за мен
Така безмълвни –
портокалите падат
от клона
Една палма
съхне
Вятър жарък
пробожда
сърцето –
циганина да пее
да радва бог
Зад завесите на балкона
аромати кадят
Портокалите падат
зелени
Така видях очите ти –
възлияния
за мен
На улицата някой
– пали цигара
Лястовица
обърса
светла струна в реката
Аз чакам нощта –
нощта чакам
и виното с което си
мълчим
Ще ме чуеш да говоря –
ах как говоря! –
когато ме няма
и под тентите
сенките са
враждебно ничии
Така видях очите ти –
възпалени –
за мен.
Sevilla
Коментари
Публикуване на коментар