ПРОЗРЕНИЯ

Погледнах слънцето през

мокрото пране на простора

През прозирността

отцеждащите се капки

мислех си за тютюна който нанизан виси –

влажен сизифовата пот

Гледах слънцето

през тютюневи листа и мислех

за опушения аромат на латакията

за стария Кранах фонтана на младостта

за Златния век на Сатурн и Опс

за света и непрозирността на творението

мислех

и за маймунката

която развива станиола на бонбон

с треперещи ръце

А едва вчера бе

когато Ибн Рушд под ръка

из градините ме поведе да ми разказва

сред прохладните пръски и попадали черници

за своето Опровержение на опровержението

Изпълнен с

духовен и морален живец

станал съм рано да разхвърлям картите

И

разбира се

отегчението много скоро ме връхлетя в гръб

Свивам цигара  

вървя  сред черниците

мисля за този неопровержим мъж Ибн

докато гледам празно

появили се в прашасалата сянка на пладнето

черни студенти играещи с топчета

изпълнения с хъс живец . .  .

Бе едва вчера

Днес склерозиралият бог на младостта

е старец

който в къпалнята влиза сред младите тела

и продава в кофичка от мляко

фурми и сушените си сливи

не за да преживява

а защото

водата в басейна е синя

като погледа му

който в желания кипи

хищен

защото всичко бе вчера

а отегчението е

днес.

                                        Marakesh