Проломът на влизане в Своге
осмърдел се на бъз безброй
нацъфтели акации
Време за променади за перипатетизъм
време
с ожулените колене на устрема
заглъхващ в зноя на сенките
В кората на дървото тъгата и щастието
- в дързост в предвара
оставили кичури
свлечени стари сиви кожи
(Един човек живее крачи
- все още е чакалня)
Така се случи че
слизайки на гарата
аз видях как да продължи пътуването
качи се с бохчите си в мотрисата ръждива
Абу-Бакр Мохамед ибн Яхия ибн
Баджа
и мислеше си че пътува той от Сарагоса за Гранада
мислеше - прехвърля
Гибралтар за да бъде
везир в алморавидско Мароко а отиваше той отиваше той
в един такъв ден от 53-та си
година
във Фес като
бляскав подарък
да срещне с "Добре дошъл!" жилото на Ангела
приведен над вече мъртвото му тяло
в тъмницата на тоя свят
И устрои се самотния в Република
на идеала
там където единствено и само е възможно...
Защото казано е: „За вярващия
земята е затвор” и
„Хората са в състояние на сън
Събуждат се едва когато умрат”
Но самотният и на небето е
самотен:
умива в целостта лицето си преди
молитва
на добрите нрави обитава
пълнотата
пие чай от бъз предписва сироп от акациев цвят
и за идеала свойски говори или пише писма започвайки така:
"Драги мой активен Разум, здраве и мир вам!"...

Коментари
Публикуване на коментар