Увалиеву
Нито като студент по философия
нито
спомен за наранени от безсъние сърца
аморален сподвижник на града
светец на село
срещам
Деня - вдъхновен наивен триумфатор
образ умилен трака с тока на швейцарски чепик
с зелен лак покрит шапка от панама
извън сезона малко
Щастие на подскоци приповдигнатост на та-гъ-дък
Още една отредена утрин Още една
Трамваите дрънчат Ретроградния
Меркурий
Ранния бул "Ботев"
Хладен блясък топъл
самун
едва наченат октомври струи в последните
етажи - гради и разогнява потния огняр наново
страсти в старите мансарди
с длан върху излющените рани предрухващи стави
подпорни колена гальовна
светлина бинтова колони
кокетира с ръждиви извивки
Art
Deco
схрускани балкони обърсва
наужким картуши
акустиките изправя
рокайли в измамното им рококо
в гипсовия слух шепти на конзолно прегърбени двама
миниатюрни титана безконечност на патерица подпряна
Да да щастие е това!...
Клошари бездомници
търкулват свойто дзен
колело в непоклатимата рутина
по нанадолнището на вече изтъргуваното от ден - за ден
от урва на урва на
топлия
утринен наченат едва
октомври
покрай покрай
хилядата ни години след Самуил мислех си
за оня на Йоан Геометър подпухнал стих:
Ако да беше дори
слънцето слязло от своето място,
аз все пак не бих
помислил, че стрелите мизийски
ще бъдат по-силни
от копията авзонийски
Повалете се,
дървета, грозни планини,
провалете се,
мрачни скали!
Тук лъвът се
изплаши да излезе срещу елените.
Когато ти,
Фаетоне,
спуснеш под земята
златобляскавата си колесница,
кажи на великата
душа на кесаря ето какво:
Дунав грабна
венеца на Рим;
улови се по-скоро
за оръжие. Стрелите на мизийците
надвиха над
копията на авзоните.
Ден който не храни година
подир друг и утрин след утрин
сънен още гурелив
в този ден Фаетон заплете златосветкащ колесник
в Ючбунарските простори
слънчеви пушещи пранета
смогове изпарения от
шахти и отоплителни тръби
Загледан как есента разхожда своя бигъл
свива по "Св св Кирил и Методий"
а ето катастрофата над тях
въздуха размириса
на перилни препарати
развени басмени чаршафи
памук и сатен и кратък дъжд от мокрите пранета
Моята усмивка в този момент е цяла планета
и юруш душевен излязъл
с неочаквана атака вън
от мен
А този бигъл е
щастлив
опашката си клати
маркира набелязва подпикава
тук и там към "Симеон" по "Опълченска" продължава
и вече към "Одрин" тича и най-после стана ясно
че маркира набелязва бъдно Възкресение
Вартоломеева нощ пустосва тия
кръстове оброчни имена
на загубена не в люта бран
а в майсторски тих
сън Родина
Учудва ме устойчивата надежда
циганското лято през чийто негатив
на мека зима се надявам
Но мислех и как всички почитатели
на местна почва целия рояк епигони
на Буковски неконформиста фасулски конформисти са
Защото малко са ви кризите
Малко и символите на Мира
Защото прехласнати-захласнати не значи
одухотворени И мислих
напразно -
как няма жена със мощен стих
поет
като Секстън и Плат защото не страдат
нашите поетки о острието на перото
пак кърви
театрално си поет! . . .
Лигавчат се не кърмят а сучат интелектуалничат
като разпоредителки гардеробиерки трето и пето поколение
техно величество в пантофки от преструвки
влачат а ще потънат
подир врявата си истерична в тишина
миг само представлението им - не тяхно - щом приключи
И нищо нищичко повече - нища тишина!
Своята премала от припадъци заети да трелят
описи на сантимана
бледите чувства
Ден година храни дупелики
нежни поетично
мижави мъжленца
мистифицират модернизма
изма не храни майка и баща
Добро утро!...
А тия дето страдат поезия не пишат -
погребват себе си живи
недоумъртвени недостижими
Сърце съсъд
превърнат в амфора която избухва
ако не сега догодина
след много догодини
но избухват втасали защото маята
им от сой е
и Годината всички от дните си храни
Фаетон пристегнал е сбруя
колесница и шеметен
продължава хиподрумно
дълго му е лятото
Слънцето усилва своя ход и слава шампанско изгърмява
С церемониал еди такъв тогава -
както сутрин по обед
- сещате се -
сладострастният виконт Себастиен Дьо Валмонт
с прозявка и разтягане събужда се
по неволя от
леглото става - а Денят
- той старата
песен с нов глас запява
сред предишни будоари
перуки вехти рани пудри и парфюми
помади тежки завеси щраусова перуш и бамбуци
дълбоки ваяния от
нефрит екзотики йероглифи
с хайку изписан
черно лакиран японски параван
- Как да започнем представянето си днес!?...
Наверно най-добрият избор е
до болка изпитаният стар почин -
с добре напудрена перука
цинково белило за лицето
някоя и друга бенка върху фейса не е в излишък никак даже
или проява на лош вкус
точно обратно!! Е ето Ни!:
до-до-до горно-ДОбър
ден ДОбри хора или ДОлни такива
ДОбро утро-ден и на моята мачка ДОра и ДОмочадието -
(Съществително нарицателно име среден род тип 721
(Съществително нарицателно име среден род тип 721
Значението на думата все още не е въведено
Можете да го добавите както и да попълните част от
останалата липсваща информация като щракнете на
редактиране) и така!...
Денят преполовява
Шмърка енфие киха пие за нервната система
настойка от индрише В тези часове между 9:00 и 12:00
скърцат старите стави ревматизми и артрити
не смазани с мас панти врати в малък провинциален палат
запуснат и от тайни
и от явни любови павилион
Надежда без тебе как
ще живея
без теб пуст е света
песен без думи думи без зов
слънце без блясък
дълга целувка кратка любов"
. . .
Каква превратност!
Пълна мистерия
В този град сред
този шум и светлина
хора пренапрегнати и
пренавити премного подредени
разпилени нямат
смелост нито време да страдат
смелост да обичат сменят маски несносни
маскаради
сянка са и тичат ли
тичат плачат и страхуват се да плачат . . .
Аз вече за нищо не
мисля
сякаш в един ден пълнокръвно живял цяло царуване
Мицо Асен
Боже опази! - Боже дай!
Кратка целувка и дълга любов
докато забравиш името си и не можеш да се върнеш
по тези стръмни стълби
изтекли през дъната си коридори
на спомените за неизтляло
лятото в лабиринти пазено
А денят е снощен вече
режисиран във вечер
камбанно житиедостойно ест
карамелена сладост затихва уталожва се по стъклен
ръб на чаша с малага
Костенурка в черупката си
- манастирска градина
с отгледани мисли
девствено и пречисто
с притихнало и съзнато величие като в Асизки сонети
огнено спокойствието царува
за отмора и добро на изпълнения с търпение
и спомен за наранени от безсъние сърца
смирен
аморален сподвижник на града
изгнан драговолно
светец на село
с курортен малолетен съдрумник
някой Р. Радиге
малък дяволит домашен дух от декадентска
жива
светлина
Коментари
Публикуване на коментар