NOCTES ATTICAE

                                        Attic Nights

NOCTES ATTICAE

Нямам пътя

нито името

нямам адреса

в ръцете имам дипляна с програмата

и адреса на бивша метреса

Заглавки от които почти нищо не мога да

разчета освен пропитите с дим и пудра

пори на кожа която търси

да не остане сама - за да не политне последно

прозирно хвърчило под слънцето

да хвърли поредна сянка-миг върху руините вечност

Не спирай да искаш да търсиш

и това да развява като повей в безветрието

цветните вълни на изумителният ти флаг

Ако в зацапаното стъкло на чашите

улично бляска остатък недопита любов

тя не е гривничка върху нечий глезен на някой плаж

по-скоро е под шапката свалена и с нея

даден знак и ако вдигнеш

ще намериш дозата отрова на дъното скрита

в малкия изящен пръстен -

Това е упованието ти

което търсиш  твоя храм

библиотеката в чийто скрипторий

четеш аромата на императорски треви

довяван от топлия асфалт и влажен въздух...

Сноп призрачни истории в обжарените ръце

Пишеш до бъдещ Адриан не за съня и пристигането бъдно

на праведни ангелски войнства  горчиви потири

а защо гърците носят пръстен на

безименния пръст на лявата си ръка

за сдобряването между велики мъже и за

понасянето на болките...

За половия диморфизъм на птиците

които кацат в кипарисите или туите привлечени от

дребни плодове и насекоми

За характерните особености в гукането на тукашния

гривек по керемидите на таверните хармонира ли удачно

и ако да - до колко с олелията на стичащи се туристи

към демократичната гюрултия на евтини пазарски викачи...

Друг път и най-често вниманието е ангажирано от това

колко прекрасен и е панацея за всичко

(по волята и благосклонността на боговете!)

прашеца пчелните гъсти пити и млечице от

горещите поляни около козите пътеки по хълма Филопапу

дето музите боси танцуват с трепета на пеперудени криле

и във възторг денонощен са цикадите на Атика

Докато сокът на презрелите смокини тече

(чувал съм приказката че Където има смокинови дървета,

там съществува и Гърция.) и почерняват от него стръмните

улици между къщите в Плака  привечер

лепкави под краката на младежи сред опойната

глъч за авантюри които ги отдалечават от тяхното "тук"

Увлечения  вън от "дома"...

И ставам прах от статуя - иконом високо платен

от своето драговолие

на всеки подакрополен дом или стоа

ако по него или нея нощното сладостно ухание на

жасмин се вие и е възлияние от Гея към

Звездното Небе

Така говори странстващото им Дете

с ечемичено семе зърно от нар и маслина в джоба

с билет за метро и разклоняващо се огледално

пулсиращо под земята царство -

тъждествено на венеца от звезди

е обръча мистериални искри под мишците

на куция Бог

Какво сме ние между Небето и Земята:

един трепет между вдишването и издишването

на Непознаваемото Знание което с

размерите на един Олимп

кръжи с

непосилната лекота на битието

подобно капризен аристократ

който предвкусва горещата баня новото пиене

с което да избие махмурлука от старото

турското кафе в Hotel Byron

преди 54 минути

и дрямката в копринения халат

Блясъкът на улиците от преди време

се беше изтекъл в морето

Скитал се денем из агорите

мозъкът ми се завръща вечер в

глава която сънува

и няма спомен от съня

за да може винаги за красотата и красивото

да има място където сътворява се и

спасението да е мислимо

                                                           Атина 2014