ВЧЕРА

                                         ВЧЕРА

Днес се върнах

отново

към  живота и бележките си –

Видях реката отново

пияните рибари край дигата и прелитащи чапли

над почти незабележимо влечуго

Видях младите тополи пораснали и

слънцето в шиите на възбудените диви патици

Днес се върнах отново

благосклонни Трии

и сред нимфите моята Хелиада не видях! –

Защо ми е без нея  всяко хубаво време?

Всички прешленести ветрове  –  без нея  –

защо са?

Есента се усеща в ставите

и всичко изглежда само за себе си

Да съдят боговете! –

Аз  давам прошката си

по хлада в храмовете  вкуса на женския врат

напуканите устни с кехлибарен дъх