ПАРАБОЛИ

Седейки на мястото където

мелничар на своята съдба преди години бях

пълнех чували с мечти любови и надежди

сред салонни лица хрипливи фасади утра

подир клади зачервени свенливи  баничари

гламур на селски продавачки  ястреб зад тезгях

ще заявя:  всичко имам  докоснах всичко

За което гладувах – боговете благосклонни бяха

услужливи небесата  Принасям  благодарност  

възлияния от вино с мед зехтин вода  аромати кадя

Защото зная – и мъдър и прав да си  понякога идват

танковете отвън и минават през ръцете ни

животът не устоява на всичките си лица

и приключва със себе си като частен случай

Богата е палитрата пъстро изписани са престолите

Чрез малки и големи  прибожествености Господ  

разнообразно обича придворна неопитност зрелости  

тежкият кръст на проявени опърничества

молитвено събрани длани  белия сняг . . .

Ще имаш щастливи и слънчеви дни ако държиш

под надзор маймунката с червено елече и фес

от време на време  разрешаваш  само щипка 

захарен памук  гризина  бонбон с карамел . . .

Пленителния образ по килима косъм оставя

като всеки домашен любимец

Шетам в подножията за да дебна изгревите

сред  ездачи ездитни  униформени и цивилни

по залез  не далеч от историята на тази снимка . . .

Ще се просмукам в порите ти във вените ти

ще вляза за да тека като част от теб   ще те попивам

Седейки тук  на същото място

по-ясно виждам векторите денуване и нощуване

как във фасции  се събират – тежък сноп от живеене

Солидарен на битието с фурнаджийската лопата

виждам притворната хлебарка  меркантилен амурет

Шепите ми от зимнина  преливат  защото

зная че миналото е ритуално утре