of Eternity

                                   of Eternity

                                               

                           За техните разходки нощем знаят само кипарисите ­

               попукват бронзовите стави

и по песъчливите алеи хрупкат затруднени стъпки.

                                                                                  Йордан Янков

                                           

                                                              на Igor Mitoraj, за по пътя

                                                                                             7. X. 2014

Тръгнахме

     Не ни очакваше времето

Не ни очакваше никой защото бяхме сред тях

     и не ни познаваха

Тесни са ни небесата в квадратите на

     имплувиуми и перистилните дворове

където живеехме замаяни от кумиса на героични ери -

     ще се завърнем

с дълг списък незначителни разочарования скърби

     неспомнени

 главите си с пепел да посипем от разорения

     мъжества

бедстващи характери в анфиладите на ветровете -

     Където и да си

твоето сега и тук вальор на вечността е  Сбъднатост 

     безсъдбовен хал

Но тръгнахме

     защото живеехме изпълнени с твърде много "ако"

Тръгнахме със свещеното алиби

     че консумираме пророчества

Белите делфини

     са нашите аероплани  армада посейдонви приятелства

богоборства  

     жужащи в кристализациите на сухотата тръни

белите ни къщи са

     Плещестите гърбове в триремите са нашите гърбове

мишците

нашите мишци са които порят клея на бъдното

     Зад нас остава

сговора на чужденците  костенурчената песен  притома

     край лагерни огньове

зад нас  -  самотите в пеплосите на жените

     авлигата престрашила се в ръцете им да дойде

(?) душите си  и  угриженостите . . .

Но тръгнахме

     да се заскитаме сред всепоглъщащото ехо от разбити

кухини строшени съдове  

     разказващи ни с избледнял рисунък

Срещнаха ни

     лъчите на куража в тъмни заливи

срещна ни викът на Егей  царят атински  Ксерксовите

     триреми с изгарящи в залеза на Саламин платна . . .

Place me on Sunium's marbled steep,

     Where nothing, save the waves and I,

May hear our mutual murmurs sweep...

     Ружи  ружи  и  луна

двурога над тлъсто агаве - плуг в свода който разорава

     бразда през съня засява звезда

приспива сълзящите секрети на това лято горещата нощ

     Ангели  божества

юмруци в пръстта търсят лицата ни в пашкула на строфи

     неписан завет . . .  О  горка  оран

Но тесни са ни

     мраморните небеса  и тъмни  спомените прежни

Тръгнахме

     Не ни очакваше времето

Не ни очакваше никой  бяхме сред тях море в морето

     и не ни познаваха

                                                       Аκρον Σούνιον, Сунион, 2014