PALERMO
shooting
Pinterest
портокали
в
Палермо
палми
и
перуки
пилигрими
представи
памет
процесии
помен
площади
Палермо
Палермо
палаци
и
пиаци
Падре
Пио
поспри
почакай
папа!...
Пристигаш
принц
продължаваш
принцеса
Прокълнат
покой
пламнал
простор
пожелаваш
полета
с приказен плод
пред
погледа
перде
пукнат
порцелан
победа
и падение
повод
пролетарска
пролет
Пепино
покъртително
пребит
прах
от прахта
пепел
от пепел
покълват
пергола
Пирандело
пемза
печал -
павана
за
почва
пясък
и
пеперуда
в
примка
Пристигаш
продължаваш
Пристанище
на
памтивека...
9 май
------------------------
Този
текст дойде преди седмица, на 9 май - ден на Европи, обществени и лични Победи
или не, когато Сицилия, случайно, не случайно, по различни начини беше през
целия ден в обсега на погледа ми като балсам и копнение за окото. Пак така
случайно, не случайно в този ден (1978 г.) мафията ликвидира левия журналист,
антимафия активист и поет Пепино Импастато, който произлиза от близко до
мафията семейство, но застава срещу "Коза ностра" ("Нашето си
нещо") с осмиващи Я изобличителнИ предавания от канала на своята
радиостанция. Мафията поставя динамит под тялото му и го връзва на жп. линия.
Взривяват го. Обвинен е като ляв екстремист, който е искал да да извърши
терористичен акт като взриви влака, но динамита му е избухнал докато прави
приготовленията. Реабилитиращата Го истината за това дело излиза едва в
началото на новото хилядолетие. "Учението на Красотата е оръжие срещу
мълчанието и страха от "Омерта" - Пепино Импастато.
В
последователността на това "случайно, не случайно", в същия 9 май
1978 г. (след 55 дни в плен) е убит от крайно левите "Червени
бригади" най-дълго управлявалия следвоенен премиер на Италия - Алдо Моро.
Като водач на християндемокрацията Моро е смятан за интелектуалец и спокоен
посредник, особено във вътрешния живот на партията. „Червените бригади“ предлагат да разменят
живота на Моро срещу свободата на терористи в затвора. Когато Моро е отвлечен,
правителството незабавно заема твърдата позиция: "Държавата не трябва да
се огъва" пред исканията на терористите. Някои съпоставят това с
отвличането на Чиро Чирило през 1981 г., дребна политическа фигура, за който
правителството преговаря. Чирило обаче е освободен срещу откуп, а не срещу
освобождаване на терористи от затвора.
Докато
е в плен, Моро изпраща писма на християндемократическата партия и на папа Павел
VI. Тези писма, на моменти много критични към Андреоти, са пазени в тайна в
продължение на повече от десетилетие и са публикувани едва в началото на 90-те
години на ХХ век. В тях Моро заявява, че основната цел на държавата трябва да е
спасяването на живота и че правителството трябва да се подчини на исканията на
похитителите. Повечето от християндемократическите лидери твърдят, че писмата не
изразяват истинските желания на Моро, тъй като са писани по принуда и
следователно отказват всякакви преговори. Това рязко контрастира с исканията на
семейството на Моро. В обръщението си към терористите папа Павел VІ иска от тях
да освободят Моро без „условия“.
"Бих
искал да разбера с моите малки смъртни очи, с които ще гледам по-късно. Че ще
бъде светло, ще бъде красиво." - предсмъртните думи на Моро в последното
писмо до жена му...
Красотата
и красивото, не знам дали сте забелязали, не са празни думи за никой италианец
- тя е техният модел на живот и в най-дребния детайл, у най-дребня човечец, при
всякакви условия и въпреки всичко!!...
Повтарянето
на буквата "П" във всички думи след името Палермо не е самоцел и каприз,
то задава ритъма на стихотворението. Това е ритъма на Сицилия,
асоциации с нейната
красота и първична суровост. Повторената
първа буква във всички думи символизира устойчивостта на силната воля,
на слабата или недостигаща воля. На желание нещата да бъдат други, на
демонстрирането, че са други, на нежеланието нещата да бъдат други. На
патриархалност и на сепаративни течения. Думите са различни, но тръгват от едно
общо начало, като разклонения - грудки от един доминиращ корен. Има повърхност,
където избуява прекрасен цвят, но под сянката му, под земята, все още са
"Нашите си неща". За това е и силно изразената колоноподобна графичност
на стиха - постамент, колона и капител: ако колоната се обърне, главата ще стане
основа, а основата глава, тялото винаги си остава проводник на безкрайното
движение. Но това движение сякаш е някак слабо ефективно, театрално, като
обръщането на пясъчен часовник, архитектоника в услуга на статуквото, на
привидностите, суетене в стилистиката на приказката за лаещите кучета и вървежа
на кервана... Цикличност по вертикала и хоризонтала.
"Пристигаш
продължаваш
Пристанище
на
памтивека.."
Коментари
Публикуване на коментар