ОЧАКВАНЕ . . .
плюшка. . .
в
най-старият
съществуващ град в Западна Европа
Онзи тъжен моряк за
когото
проверявам и търся
всеки непристигнал
багаж плавателен съд
всеки кораб и рибарска
гемия
надничам в историята
на всяка незавършена татуировка
за
очите с които се
оттегли в морето.
- В което да съм.
Да кърпя раздирания в
мрежите на тежката мечтателност.
Моят бряг на
светлината е
моряк дете
плюшка плаваща в
солените архипелази на бляна.
Денят съм който от
улиците
в крайбрежието изтича
всяка сутрин и
очаквам до мрак
по входовете и
изходите към тържищата за птици . . .
След карнавалите
сълзите съм
на бъдещи процесии
прашинките la vida breve и енфието по
ревера на конте купола
на вярата незараснала от пиратства
рана ветропоказател за
слисано дете
умората в тялото на
танцьора
палма на светъл площад
виното и шоколада
пустошта и отегчението
в кръвта на
проститутките огънят
на Де Фая
въздишката на баща под
разлюлените светлини
край брега . . .
отново край брега.
Такъв съм по улиците -
белите артерии на
очакването.
Такъв съм в пожарите
на синевата -
морето незавършило
завръщане.
Вътрешните подлудяващи
слънца на юга.
Между океан от едната
страна море от другата.
... не познавам
Бахамите и Флорида –
любимите места на богатите
и свободно време за
плажуване разходки по
пустия 2-километров
плаж
игри на ...
. . . . . . .
По улиците
в
най-старият
съществуващ град в Западна Европа
питах майстори и
дърводелци
от какво дърво и дали
могат
по-меланхолична от
твоята лодка да
построят.
Това незавършено
море отново . . .
Отвърнаха ми
че не съм достатъчно
конкретен
хоризонтът е чист
че за призрак
говоря и стъклата на прозореца през
който
чувам песните са
зацапани от ветровете и мириса на
океана . . .
Че съм имал сърце което живее
в две тела.
( в
най-старият
съществуващ град в Западна Европа
- Кажете нещо което не
знам! )
. . . . . . .
На този ден навършвам
37
мисля за теб
Cádiz, 2. 1. 2013
Коментари
Публикуване на коментар