АЛБАТРОС

  

                  АЛБАТРОС

Когато си отиде

в началото на лятото

разлюлени завеси

бяха отворени вратите

издрани голите ръце

и напити чашите

Забравени паспортите

съвпаденията и предходни грешки

Беше ранното ставане

за да бъда загрижен за

немощните ти стъпки към

бавното ни малко и голямо умиране

Блъскащата светлина

в която ме остави

Топлите сенки на балкона

поправен течащият покрив

цветята във вазата

обгорели от същото слънце

страници на списанията

и кавичките на едно  "да"