Но уморени

                                                                         Но уморени

от бензиновите пари

от обещанията на скапаняци

летаргични острови

мъченици милионери от солта на фатализма

Ето ланците ми златни

пръстените ми

(някакъв вид блус)

брадата ми гъста

кожата ми черна църква

бялата риза от спомени подгизнали

обятия под плажни чадъри и ресни пресушени

бири танцуващи в океана

сами по двойки в квинтет протяжно

стихотворение за вибрафон термични ветрове и хоризонт

Цялата ми вина

е свобода по паважа пречистена

в кръчмите от цигарите

оркестър без име и гласа до бога

Зрелият ром иска дълбоки корпуси

нагазиш ли в самотните дни

С бицепси от свое безотечество

издраскай с червило и смях огледалото -

"Извървяхме Луната!"

Прегръдка никому не дължа

Не се напивай (не е възможно!)

Иди да си наплискаш лицето

После ти на север

аз още на юг с името си

мътните очи

и  merci beaucoup

Отспи си пиленце!

Утре ще си щастлива

в друга фикция

Решиш ли

че лудешкия пек на немирното лято

си струва

в Антигуа те чакам

(не повече от три-четири часа - въпрос на чест)

Отношението е сърдечно

местните са гостоприемни

Питаш ли за името ми

огледай се по-добре

за слънчева вечер и площад

смахнато неподвижен в безпокойния

вой на 5 играещи вулкана

(площад с фонтан разбира се в средата)

Решиш ли

косите ти да реша (всяка сутрин)

Струва ли си

двама сънливи хора и безверието

Ако не -

цената си човек разбира истински

когато е сам

запъхтян в тишината

на опита

Ако искаш се хвани другаде

ако имаш за какво

различно от повтарящото се около полите ако ако

и . . .  ако . . .

                                            юли 2016,  Newport, Rhode Island