просто
не знам къде сбърках
е прашна филмова
фраза
и толкова са
по-големи очите ти
колкото
по-големи са моите думи
Нямам думи Не виждаш
Чуваме се виждаме се
изненада
с кашони
опакован багаж в ръце
полирали стълбите в
тесния зелен
коридор
всеки път
когато един от
нас се нанася или
изнася от
живота на другия
Боже! да
затворим ли този стар
киносалон
това прекрасно
място?
Да поспорим за
начина - по твоя
или по моя -
преди да се продъним
сред
вероломните градини на
собствената си
бурлеска . . .
И сме толкова
обикновени
само
ако ни боли
глава
Още една чаша?
Виждаш ли! -
долното
изнудване на
дългите
паузи между
очите и думите:
Коментари
Публикуване на коментар