ЖЕРАВИ
Идва есента
и отново ще заобичаме
операта порцелановите чаши
последните сладкодумия от съседните дворове
тик-так-ането в огледалните си
стаи
Параходите на детството
потънали в разръфания чар на креслото
съпътствало финалните сцени
на рояците незабравими филми
И щом в тежките простори
над реката жерави глухо изсвистят
предварили изстрела в лова . . .
В предчувствия разлели се
ще заобичаме ли отново
по царски стъклените гърла
ненавистта и самоирониите си
с които оставаме нощес -
изсушените цветя на Аз съм си Аз
и излишната памет за водите
пречистващи от пепел и стонове
постелята на едно вечно лято
Коментари
Публикуване на коментар