Ласките на днес
-
върху олтара
сребърни вътрешности
пчела върху
устни с мед
И миртата на древността
протяга знамената си
Но ако се смирят
зверовете
ако се смирят
звуците
ако се смирят
езиците
боровите игли и
маслините
трибуните на
театрите и стадионите
зова на могъщата
вода
далечните бесове
оттатък
опалените от суша
скалисти хълми
Не мисли че ще
чуеш и няма да видиш
клади гробовете
и прокобите
отговори на
въпросите си
копитата на
страховете в просеки
отдалечаващи те
от
сигурността на
къщите
Руините са
храмове на
отдавна незавършила
война
Дрипите на
всезнанието са
лустросали
стотиците години в ден
през чието синьо
небе
прозира като
воден знак анатемата
на оскърбена
Божественост
Разпасани коне
потъмнели колесници
и ослепени очи
сред слънчеви детелини
И понеже слепи
са всевиждащите
светлината сега
струи отдолу
и изворите
отвеждат далече от образа
Ако забравиш
името си ще намериш
спасение
В името на
всичко
което се
превръща в неизвестно:
капчица вода в
пукнатините на мрамора
или добро
захвърлено в
пустотата
Докато достигнеш
дълбините
на залива където
е роден животът
Делфи, 2014
Коментари
Публикуване на коментар