КАНТИЛЕНА
Рогозки под палещо слънце
протегнатите
длани на разлята шир
От
ден на ден като Еол над синьо море
не мисля за нищо при всички истини
изказани с лъжите …
От тук приятели! - след тези струни
след омаята на този глас
издул на коварната фантазия платната
От тук приятели! - да освободим
закотвените лодки с развързаните си езици
После чак после
когато песните свършат щом звездите
свода разлюбят и вълната отрече брега
когато пресушените меховете се свият и
лодките продънят ръцете ще забравят веслата –
внезапно ще спрем
От кърмата Победата ще падне
на Посейдон в гневливата длан
С Агамемнон тогава и чак тогава
потентни още ще се приберем
като трофей на свойте Клитеместри …
Богове над Егея! - от ден на ден
не ни забравя простата истина
о. Тасос
Коментари
Публикуване на коментар