ПО ИВАН НЕНОВ
Бях много малък
когато в първата утрин от моите ненаситни утрини
долетя гълъб и разбуди порива да се промъквам
като котка
в просъницата
гледах огледално
жертвата
букета съхнещи цветя
бяло-синята кана
гърдите на онова момиче решещо коси
за утринта на своето лоно
бях много слънчев и топъл за да знам
че първата любов на жената
е собственото тяло
Очите ми дотогава
бяха за морето
магарешкия трън до мишата пролука
за следобедите на брега затиснати с
окръглени от дългото си пътуване камъчета
за улова на рибарите в закърпените мрежи
не знаех как
съдбата дава знак
като докосване
от рибките на светлината
силует на голо тяло в плитчините
По пътека към морето през сини дървета
в слънчевото царство берачки
сред овощна градина денят се налива и проплаква
всяка сутрин
дрозд
през бяла кост вятърничева надежда
рисувах
пясък в шепа от вълната отмит и
върнат
в минало бъдеще
Auf Wiedersehen до следващия път
да знам че щом отворя очи идваш
навеки
в измислицата
един прозорец виждам отворен –
и това е всичко което крепи небето
Коментари
Публикуване на коментар