След четвърт и нещо
тази сутрин се събудих облят
от желанието на родната си майка
да изчистя като нещо най-сетно
къщата
от туйонния прах трупан три
десетилетия
откакто
Да бръмна с прахосмукачка
не като танц
пиле шарено
само прелистване страниците на
списание без
снимки миро от дявола забележителни
личности
. . . Въртя се лакиран
дървен
пумпал горд от ударите в ръбове и
ъгли
И само приятелски
целуни ме
става ли
така пък
съвсем
(Вероятно)
нищо не стана
заради ината
в перката на балкона която
направих от медна ламарина за благо
нищо днес facebook мародер
заради керемидено червения велосипед
на
последния септемврийски ден поради
охота към момчешкия хор на Mutter
Courage
призоваващ неизригналите вулкани
да целунат последния човек
приятелски преди бримка магма
да го пусне по онова бедро нечовешко
от което отново да се създаде
Господ в конкретиката на Черната
дупка
за да избистри тишината Хирошима
без отбелезвалки светлина срещу светлина
между страниците на
непосилно крехък и неунищожим
благодаря приятелски и днес за "Кога
ще изчистиш?"
,традиционната порция фетучини в
неделя
с гъстият сос на тази празна
картина от
дъното
Коментари
Публикуване на коментар