МАСКА И НАМЕТКА
на немирния ми пес Ежко
Октомври
вдъхновен от синева
по раменете на
поляната
жълъди и шумка гони
В мекото на хляба
петлите
кукуригат
слънцето третирано със йод е
Облаците
другаде да
тържествуват
на маса са събрани
да оставят
на старците детинските очи
пред прага им на
припек
в глуха самота
След часове . . .
след минута
ще свечери
комините ще задимят
прозрачната
далечина
захвърлена на кучешкия лай
(ще си припомним
след година
че днес били сме
щастливи и
добри
в ствола на отворения свят)
И тихо
без камбаните на милостта
без езотерични оправдания
без шум
пада топъл лист
върху гениите сънливи
на студените победи
и на зрелия провал
Своге, 16 октомври, 2018
Коментари
Публикуване на коментар