БИТИЕ И ИЗХОД
Спомням си как седя на
предната седалка докато ти шофираш
музиката от радиото You'll Never
Know
елегичния тембър на Dick Haymes
Слънцето в скъпоцените камъни
на брошката ти
завоят на който заслепен аз
катастрофирах
И това е хубаво
защото спомням си така различните
видове
скъпоценни камъни се обединяват в
едно
You'll never know if you don't know
now
Ти ми казваш че това е игра
Само така можем да оцелеем
в отбивката на завоя
Ти влюбена в любовникът ми
Мисля че го направи за да разбереш
до какво се е докосвал той
да се докоснеш до него
Спомням си как вечерта
остави ключовете си върху имитираната
реалност
как светлината сутринта
изяде това което не е могло да бъде
любов

Коментари
Публикуване на коментар