Artamonoff, Date: April 1935
В ГЪНКИТЕ НА ДРЕХИТЕ НИ
В памет на Роман Томов
В памет на Роман Томов
Архитектурата също е летопис на света;
тя говори тогава, когато
са замлъкнали
и песните, и преданията.
Н. В. Гогол
Несъществуващ
фонтан на чудновати истории
в същността си жалби
разделени на две
по сезонна
специфика: пролет/есен
между които
дълго стоиш удобно
подпрян на ленива леко стипчива вяра
Прозрачен телом
в градината на ароматите
жизнен духом в
кухото на антинома.
Тяхното наше
несъществуване
в гънките на
дрехите ако някога си попадал на регистри
извън
конюнктурата и залозите преди лека нощ
Трепкащ в
светлините си остров от невидими елементи
сред остърганата
от пергаментови страници позлата.
Няма ни
в нагласата към
тази материализирана от мастилото и
върха на перото
естетика
нито в
благородната утайка от вино в хоросана на съня
по гъшия пух в
килиите на бодърстването
Високомерна е емпатията ни
Не съществува
трапезната новела на забранената любов
в овала на
яйцето на закуска както преди
геометрия й от съзвездията жадни очи
отразени по
шлемове и брони
Както преди е
само земята върху гърдите ни.
При кого идвам?
-
оскъден на думи с
корона от сълзи
пред мраморните
руини на успокоена следистория
Зад изгубените багри
на оглозгани вери
надничаме
свенливо-напористи
гузно крием лихите си
творчески стъпки . . .
Триминутна любов
завинаги
събудена от
разкривените черти на отвоювани
празници в шумната тишина на молебни
модри от
задушаващо очакване за чудо -
Малодушен бунт
на траура в опустял кафез
ням от толкова
млечка бучиниш и жилести треви
върху лаври от
алабастър
Порфирен образ на крилат мит
побит
в камъка на изтичащата вечност . . .
Кога тази пролет
ни е принадлежала! - Всичко остава тук
Как да ти покажа
великолепието й днес? . . .
Никога няма да си Го върнете! / Никога не сме Го
губили! са ези/тура на една монета с лице към
свода
по лице в прахта - нито се влиза в рая през задния вход
нито от
преизподнята е дефиниция за изход
В сдвоените им бития личат проявите на
двойнственото цяло
На светлина и твърд на сянка с плът . . .
Бъди което си
което не си не го желай.
Крещят в игрите
си наоколо малолетни . . . Цветове
които не говорят
пищният език на главозамайващ век
За тях
действието само по себе си е идеала
За тях дори ни
няма
Нито съм бил
В чий дом идвам
при кого? . . . Паяжина светлина в
живия плет на
вулгарните думи.
Браздите и витите
пътеки отстъпиха пред правия път
И перспективата
е обратна
За да се събере
отново тук където
овчарят забрави
имената на овцете от стадото
и те се
разпиляха из гърлата на вълците по железопътните
релси задавени в
далечината от слава в несмутимата джунгла
на ориента
Овчарят оттогава е по-мълчалив оскъден на думи
по-бавен и не
тръгва със свои думи не тръгва внезапно
нито срещу вълците
нито срещу вероломствата
на завистливият
вятър ни срещу стените
на разумния свят
превърнал се в дом
на завет от
шахматните сюжети и фикции
с които идвам -
оцелял от стадото.
Ти ли си здрача
опашката на залеза обагрял портата?
Ти по-лудият от
семето на маковете
тичай по
геометрията на съзвездия от помътнели очи
отразени по шлемове
и брони в гърдите на земята!
На кого да го
кажа.
Constantinople,
Monastery
of Saint John the Forerunner at Stoudios
Constantinople, Monastery of Saint John the Forerunner at Stoudios - Photographer: Nicholas V. Artamonoff, Date: April 1935


Коментари
Публикуване на коментар