В ГЪНКИТЕ НА ДРЕХИТЕ НИ

    Constantinople, Monastery of Saint John the Forerunner at Stoudios - Photographer: Nicholas V.

Artamonoff, Date: April 1935

                                     

            В ГЪНКИТЕ НА ДРЕХИТЕ НИ    
                            В памет на Роман Томов                    

                                                                              Архитектурата също е летопис на света;                    

                                                                            тя говори тогава, когато са замлъкнали

                                                                                          и песните, и преданията.

                                                                                                           Н. В. Гогол

Несъществуващ фонтан на чудновати истории

в същността си жалби разделени на две

по сезонна специфика: пролет/есен

между които дълго стоиш удобно

подпрян на ленива леко стипчива вяра

Прозрачен телом в градината на ароматите

жизнен духом в кухото на антинома.

Тяхното наше несъществуване

в гънките на дрехите ако някога си попадал на регистри

извън конюнктурата и залозите преди лека нощ

Трепкащ в светлините си остров от невидими елементи

сред остърганата от пергаментови страници позлата.

Няма ни

в нагласата към тази материализирана от мастилото и

върха на перото естетика

нито в благородната утайка от вино в хоросана на съня

по гъшия пух в килиите на бодърстването

Високомерна е емпатията ни

Не съществува трапезната новела на забранената любов

в овала на яйцето на закуска както преди

геометрия й от съзвездията жадни очи

отразени по шлемове и брони

Както преди е само земята върху гърдите ни.

При кого идвам? -

оскъден на думи с корона от сълзи

пред мраморните руини на успокоена следистория

Зад изгубените багри на оглозгани вери 

надничаме свенливо-напористи 

гузно крием лихите си творчески стъпки . . .

Триминутна любов завинаги

събудена от разкривените черти на отвоювани

празници  в шумната тишина на молебни

модри от задушаващо очакване за чудо -

Малодушен бунт на траура в опустял кафез

ням от толкова млечка бучиниш и жилести треви

върху лаври от алабастър 

Порфирен образ на крилат мит 

побит в камъка на изтичащата вечност . . .

Кога тази пролет ни е принадлежала! - Всичко остава тук

Как да ти покажа великолепието й днес? . . .

Никога няма да си Го върнете! / Никога не сме Го

губили! са ези/тура на една монета с лице към свода

по лице в прахта - нито се влиза в рая през задния вход

нито от преизподнята е дефиниция за изход

В сдвоените им бития личат проявите на 

двойнственото цяло 

На светлина и твърд на сянка с плът . . .

Бъди което си 

което не си  не го желай.

Крещят в игрите си наоколо малолетни . . .  Цветове 

които не говорят 

пищният език на главозамайващ век

За тях действието само по себе си е идеала

За тях дори ни няма

Нито съм бил

В чий дом идвам при кого? . . . Паяжина светлина в

живия плет на вулгарните думи.

Браздите и витите пътеки отстъпиха пред правия път

И перспективата е обратна

За да се събере отново тук където

овчарят забрави имената на овцете от стадото

и те се разпиляха из гърлата на вълците по железопътните

релси задавени в далечината от слава в несмутимата джунгла

на ориента

Овчарят оттогава е по-мълчалив  оскъден на думи

по-бавен и не тръгва със свои думи не тръгва внезапно

нито срещу вълците нито срещу вероломствата

на завистливият вятър ни срещу стените

на разумния свят 

превърнал се в дом

на завет от шахматните сюжети и фикции

с които идвам - оцелял от стадото.

Ти ли си здрача опашката на залеза обагрял портата?

Ти  по-лудият от семето на маковете

тичай по геометрията на съзвездия от помътнели очи

отразени по шлемове и брони в гърдите на земята!

На кого да го кажа.

Constantinople,

Monastery of Saint John the Forerunner at Stoudios

Constantinople, Monastery of Saint John the Forerunner at Stoudios - Photographer: Nicholas V. Artamonoff, Date: April 1935