ОТНОСНО

                                                         

                             ОТНОСНО

тази сутрин

развенчана от закъснели влакове

къси пасове

от импулси между пръстите и главата

Бавно се въртят часовете

мъжкият ден

в който прекалено съм напреднал с годините

Зелен семафор

ненакърнено без задръжки и свян

да смуча фаса от кехлибарното си цигаре

да димя с лулата по улици и тротоари

с широкополата си шапка

без да чувствам това като болест

в маховика на съвремието

На свой ред с насмешка

да срещам

отгоре - 

като кукловод  - 

прицелилите ме лепкави погледи на

всемогъщите марионетки на баналното

Да срещам заслужено

онези погледи само

запленени от червената райска птица

В тази есен като манов мед

по раните на анемични задушници

и площадни спектакли
Да съм онова сякаш

което като 20 годишен съм искал

да бъда в крачките си - прекалено напреднал

в годините на позволеното

И не толкова всъщност

И?

Да прикрия грижите си

Мимолетния мелодраматизъм на

никаквите си житейски катастрофи . . .

Но!

Изпий пропуснатата в младостта чаша

защото бавно се въртят часовете

Некролог след некролог

Закъсняват колелата

разписаните импулси

и глътнатите езици

зад немити прозорци

Между краката и главата

на мъжкият ден

И мирясай