ТРИВИАЛНО
Зад щанд
върху тезгяха размесвам
захарно тесто за щастието на други
Не броя годините Достатъчно зрели
Като хората които наблюдавам
Сутрин
през тракането на чаши и еспресо машина
или по-късно
в жуженето на пиковите часове
В кафе сладкарницата влизат
сядат бъбриво консумират излизат
Прекалено зрели (сякаш на инат)
Затова пристигат емоционално вдетинени
експлодират от приповдигнатост
После повдигат вежди срещу
конфузно отприщената си първичност
Късопаметни и злопаметни извиняват се или
упорстват пледират особено място
Напрегнати сепарирани отново -
громят своите малки провали
отдават курбан на Големия ни провал
Изправени пред екзистенциалния ужас
да мислят
себе си извън павилионно
Месейки тестото
на захаросаното чуждо
щастие
върху тезгяха си зад щанда не броя годините
Научих се да игнорирам идващите
да бъдат видяни
Сутрин
в жуженето на пиковите часове
през тракането на чаши и еспресо машина
до разпиляния звук от разсипаното драже
на късен следобед
Научих се
да се отдавам
на обземащ ме
натрапчиво
сладък спомен . . .
Поставям всичките си скъпоценности на
масата:
Това което имам след мен единственото което
остава да ми принадлежи -
онази радост
Да обитавам графитите на черния огън
да се връщам там откъдето съм дошъл
В една далечна нощ
на проникнатите и проникващи мъже
Онази радост
От една конкретна нощ
С уханията на ашлашката святост стъпкана
в лунната прах на парка
(и след това у вас излял се като водопад)
Дали твойто тяло помни собствения си
кураж!
Дали твоите твърди напрегнати крайници вени
изпънати пръсти стегнати мускули и корем помнят
първата си истинска нощ с други
крайници
изпънати пръсти мускули корем . . .
Онази радост!
Да превърнеш сюжета от разсипаното драже
на тривиалността
в живот
С ухание на една конкретна нощ
скърцащ парк
и последен трамвай през
хулигански квартал
Преди да се пречупи тялото
и увисне на жилите си
върху друго рязко тяло
Коментари
Публикуване на коментар