СМЪРТТА И ДРУГИ НАСЛАДИ

                                                                                        Giuseppe Ungaretti 1961
                                                       



                                                                                 

        СМЪРТТА И ДРУГИ НАСЛАДИ

Най-мъчно се достига гроба

                                                 от най-ценния поет

Унгарети  Елитис 

                              в сянката на кипарисите

идете ги намерете

                                хората които ми бяха близки

все там

             некласифицирани

                                              №

смътно желание

    посърнала пресечка

                                      из горещите цветарници на юга

в безпокойството на съвестта

                                                   най-дълбоко

най-тихо увенчани

между колебливите алеи тъмни лаври

                                                             кратки абзаци 

                        монолог

за вечните емблеми имената

спомените ордените званията

                                                   обелиски от пепел

тъпкали маската си на обикновено човешко същество

И най-малко смърт

тук където смъртта е навсякъде

                                                       но победима 

най на юг

                от най-тихите

в най-дълбоко изкопаните от котешките лапи

жарки ямки

в маслиновите коси на нещо твърде отдавна

смъртта не трае 

                           повече от един живот

                              Campo Verano (Rome) - Athens (behind the Temple of Olympian Zeus)

____________________________________________________

НЕДЕЙТЕ ВИКА ПОВЕЧЕ

О, престанете със убийствата над мъртви,
недейте вика повече, недейте,
ако все още искате да доловите
гласа им, ако все така
подхранвате надеждата да не умрете!

Неуловим е шепотът на мъртъвците,
дори в растенето на тревата
те вече не шумят, дори в тревата -
доволна от отсъствието на човека.

 Giuseppe Ungaretti

Odysseas Elytis

ОТВАРЯМ устата си и ликува морето
Отнася словата ми в пещерите си тъмни
И на малките тюлени ги прошепва
Нощем когато човешките горести плачат

Нарязвам си вените и сънят червенее
Превръща се в обръчи из кварталите детски
И в чаршафи за безсънните девойки
Скришом да слушат на страсти и жар чудесата

Ухаят глицинии и в градината слизам
Погребвам телата на мъртъвците си тайни
На звездите им – изменници прерязвам
Пъпните върви от злато – да паднат към бездната.

Ръждясва желязото аз века му наказвам
Че в мен са изпробвани остриета безчетни
Теменужките и нарцисите само
В нов нож превръщам - достойния нож за Героите

Разголвам гърдите си ветрове се развързват
Помитат руините и порочните духове
И от облаците тежки се очиства
Земната шир и открива Блажени ливади! 
https://www.youtube.com/watch?v=T3JH1dP1Vkg