ПРИРОДА

                                                                                   

                                                                                  ПРИРОДА

Камбаната 
на часовника в града  
раздига 
истерични гарвани и врани 
над изтощените бразди  
между синори
в шупли напластена 
периферията спи въпросите 
спират да прииждат

и топли строфи шумолят мястото 
измерението в което си 
прилеп между тръни и остри минерали

през горите към себе си отвъд

залеза лъч птици 
измълчани летаргии и френетично величие

вместо сладък глад за

частица 
от онези 
хора измежду рибата 
в реката стръв
зяпаш наоколо
или си говориш

топка от 
непрекъснато слягане спазми възбуда

разкъсващи

кал и влажни треви

кухини с мъзга

за кълнове под смачканата машинария

светлина на

възвишението