ЛИШЕИ И МЪХ

                                                             

                                                             ЛИШЕИ  И  МЪХ

Старата махала не й се 
живее с новородения писък гърмежа 
пиратките и воя на сирени в зона 
с жълти ленти буфери от архетипи и 
клишета в мишите дупки стълпо творени 
с всяко лично мнение дриблираш 
през ехото на навика надупчените улици 
късове от паяжини слънце мигли

до скимтенето на смътните дворове 

между врътки и пресечки 
търсиш не конкретност в адреса
а подобно речен дух  котва за летене
там от
където свършват Телма и Луиз

с горчивка от наслада романса да сгъстиш 
бъркотията с кураж 
да наситиш с външност 
да залъжеш 

че на стаите в които смърт оплаква живот 

не принадлежиш за бог да прости

с мазен алкохол и вещина зовеш

социалния импулс

по гърба му пролазва се бич ност 

възел по възел 

кръвните клетки затъват

в императива 

на гравитацията  

от

диви очи

без сън

от подражания пъзел

калейдоскопично ангелчета 
изжулени от стискам ти палци фини 
точки празнота чакането на каймак е
преклонение пред безсилието

бон от страхливи удоволствия

отмъстени 
по комиксова формула 
от комикс ченгета  и старите упреци 
заметнати в шалове 
фасове от престъпна надежда

в джоба на плашилото

хлипа е черно избелял вагабонд

тълпата е във всеки един

плуват големите риби

блеят бели овци себе си броят и зрее месото 
на уж неизбежен ден
повторните сини влакове към и от

методичните кръгове чистилище

с булимични чувства

сажда пуф ти пред лигав про зор

всяка твоя по ява важи щом 

прясното мастило на некролозите

в града е най-свежата новина по коледа

дълго преди и след 

животът 
лудо влюбен

е

и там където лети орел

и където кокошката снася без

грижно

мигване от джунглата

през примка къса памет

да се завърнеш към катастрофите си

след превъртането на играта

милата картинка с дискретения чар

на познати миризми

самотата на обичаен човек с

едноока черна котарачка

тоя ум ще се свлече 

както слънце то изгрява 

без дражетата апокалипсис 

на залеза да 

познава

не е трепет

                                         декември

                                                2019 Своге