ТЕКСТЪТ ПЪТУВА

                                               ТЕКСТЪТ  ПЪТУВА

                                                 (пред статуята на колесничарят в Делфи)

 

Питай окото от античната статуя

в музейна витрина (ента  0 от безброй)

за героя нестигнал с името си до днес –

за прашеца който подправя паметта ни 

за епопея с блуждаещия вкус излят от сън 

и участта на вестоносеца – забравени

на сутринта –

 

Колко прашно е от легионите в сандали

дълбокото небе бдението ми колко глухо

от цвиленето на коне и машинитe взривили

кошмара (с пукот костиците троши

формата се излива от кухините в кухини 

челюстта рони светулки над просеки

между оневинена плът светът се разпада 

и вдигат икони) –

 

Колко е грешно слънцето че функционира

сезон който иска герои и от ямите сълзи –

статуите питай (в музейната витрина)

чие е окото от герой нестигнало до нас 

чие е името на този пратеник на времето 

меланхолията на чий лавров дом

забравили сме озарени от златните лъчи

на сутринта –

Тълкуванието в мисълта на демиурга 

не знаеш: отрязаната пъпна връв 

първа екзекуция е или първи акт на 

свещена любов (ента  0 от безброй) –

между юздите на епопеята война и мир 

текстът с прорицанието на Пития още

пътува – колесничарят (излят от сън) 

блуждаещ стои   

                     Delphi . Phocis .  M M I V 

 An eye from a Greek Bronze statue, dated between 5 - 2 century B.C.

 

 

                                                                       The Charioteer of Delphi

    В полите на Парнас - театърът на Делфи, над най-прочутият за всички времена храм на Аполон с Делфийския оракул, в ляво (не се вижда) е Касталският извор, където музите се разхлаждат подмишка в жегите, пръхти и тропа с копита Пегас, в дясно (не се вижда) е стадионът, където са се провеждали Питийските олимпийски игри, докато войните са спирали с команда "млък!", за да могат поети и певци в мръсно съревнование да възпеят в оди своите любими, герои, фаворити, атлети, музи, отбори, коне и кочияши, меценати и доспехи въобще - всички достойнства, за каквото им се плаща да бъдат възпети. "Пъпът на света" е другото име на Делфи.

Пития/ Pythia (John Collier "Priestess of Delphi" 1891) е

е името на всяка жрица-пророчица на бог Аполон в неговото светилище в Делфи в подножието на планината Парнас.

Когато дава предсказания, Пития сяда на триножника на Аполон в храма, дъвче дафинови листа, изпада в транс, изпратен от Аполон, и в това състояние дава предсказания на дошлите да се допитат до бога. Тъй като речта ѝ е неразбираема и несвързана, думите ѝ са тълкувани от специални жреци-тълмачи. Избраната за Пития трябва да бъде и да остане девственица до края на живота си, понеже службата е пожизнена.

Според хипотези Питиите са употребявали халюциногенни вещества, най-вероятно растителни, които са предизвиквали видения - канабис, опиум или блян. Според други под триножника е имало земна пукнатина, от който са излизали опияняващи газове, които са предизвиквали състоянието на транс.

Делфийският оракул е основан в 8 в. пр. Хр. и е най-популярното и прочуто прорицалище през Античността в цялото Средиземноморие. Това е най-добре документираният религиозен обект на класическия свят.

Delphi reconstruction by Albert Tournaire: