Повиках дните от епичното време на
първото си окосмение върху гърдите
гърмеше музика от ролков магнетофон
под пневматиката на гуменки и шорти
скърцаха дъските на физкултурен салон
алергиите бяха
коварно рядко явление
VHS ролите с единствен глас озвучени
радиата спрягаха
името Хосни Мубарак
(мътен саундтрак от войната в залива)
докато пухът от тополите
потулваше
мизерията на
социалистическата епоха
и буташе
потентността на ентусиазма
(30) години по-късно следите от хаоса
малките крила и стъпки от крачета на
врабците баняли се
в праха на улици и
площади не е
история за учебниците
белият пух от изсечени тополи е върху
гърдите ми не крие океана на тялото
градирало в дефиниция за философски
камък който точи часовниковата стрелка
за сенилните часове на аргонавта
Лебовски преди 1998-ма (и след това)
Премълчаната глупост узряла в уязвима
мъдрост - мълчаливо мърка ако я галиш
в противоположна посока на улицата се
различава скромната магия на примирие
между церемониите лековата увереност и
възможна соло свобода от провинциите на
Идеала във време на социална дистанция
дъщеря ми (на 14) казва: "баща ми
тъкмо започнах да правя секс и (отново
"баща ми")-проклета лайняна изолация!"
май '20г.
Коментари
Публикуване на коментар