sunshine noir
С опита на тигър от роман излязъл да ловува нощем
гълтам утрешния ден дъвкаш грозд и късам ципа
уязвима птичко книговезци на сънната зеленина
в проблемна астро градина разтворено ветрилото
от мускула на паганизма в зрака блика похот
сега накъде полтъргайст сред импозантни названия
в 1200 снимки призраци ни призовават за забава
отпиваш положението с досада грим от думи на уше
обстоятелства за екстаза на творението едва диша
с обложен от химни език Sunset Strip палимпсеста
докато може с устни владееш сиренния залез
във въздушната целувка с диалогови мехурчета
липсва Европа на Де Сика опърпания финес от
алкохола на вглъбението налял синки под очите ми
в апартамент na 5 м. от къщата където на F. Scott
Fitzgerald му отказва сърцето на 44 и е нежна нощта
щастието на трохи и законите такива че животът е
инак интригата не липсва пулсът на епоса в примка
тя в диаманти и науж: кожата ми е като на малко
кацат ме постоянно дребни зелени мушици виж
не знам - казвам й - знам че хората в Чехия имат
най-вълшебната кожа сред човешките създания
как мислиш? тя присветна с очи да каже: но теб
бра'че вече те няма в това защото безобразнико
мъжкото е портфейл а женското портмоне!
трябва ли факта да ни отчужди? - питам и усилвам
музиката като за протест (не както някога)
просто за кеф от пиленето на струните върху грифа
жегата размахва пръст преди да ни размаже
в главата гнусната романтика да не знаеш езика и
кой отпечатък те държи буден отклонение от пътя учи
да не блестиш мъжки да си насмогнеш на сянката
сред прегорелите цветове на диорамата
калифорнийски сюжети с бутилираните
руси и черни далии и днес възможният Холивуд
с маникюра дращи по врата изкушението да си
различен в скута предe drop me a loving line
безкофеинов Пасифик в картонена чаша плиснат
на корем парче пица + кетчуп естетиката
милея кръвосмесителния джемсешън на сухожилията
за оживелите в Troubadour бижута както е и свършил
започва твърдо денят без спирачен път върху
емоционалната лимфа портокалена душице
през формоза соса желанието в зениците описва
дълъг бяг през хоризонта
задниците на ожарените дни без тегло
по рафтове и витрини
да запушат усти очи уши тлъсти тиради
въздуха в калъфи е
спомен от желатинови плаки за други същи дни
без тегло
следобеда минава в протеинов здрач над сухарите
земя и църква отвърнатите очи са от индианката
с дете пред неоновата библия OPEN 24h
носи разпятието на сам човек е ничий господар
на себе си дори не е повече
от резаниците трева пахне бунгалната съдба
алгоритъма надървя еднодневки и молците пламват
в палмата на нощта с рarasuco сult
към интимното дъно
преситено от благородство е началото
от ден до пладне впити нокти и
тялото за съвкупление с човечеството е
красиво подкосява краката
и неприятно и отблъскващо е красивото без душа
всяка картина динг-данг динг-данг
проста вложка е
както какво е казал някой с бяло куче за свади
от кой си по-голем едикакво си и как си
по-залък с клизма от попарата на поражението
и мършата в историята на Chinatown вечерта
предполагам ирационална патетика е сказанието
на сътворението
знаеш зова утре ще подпали нивата ()отново
неразгадаема следа да остави
по същия плаж в Редондо с мухльовците
в коловозите задъхана фикция
фабулата си ще търкаля деня
и светла му памет в ъгъла на стаята нека пращи
довършено като на арена безличието
какво протака с палец Хипнос!
маха с криле от символики над восъчни меса
- край -
потърсил те с венозен взлом на съседния адрес
с мили думи се случи и е много странно
омръзнало
от татуираните репутации една малка болка
вертиго за медални минути
забравете Google Maps
вземете извратен местен дръжте очите си
следвайте залеза влезте в тайния център
в маршрутите които сателита не открива
табелата - изход -
от кретенския театър на омразата
сред всички ни губя душа от тройка яйца на очи
всякакви жертви са за никого и без полза за щастието
доволно много е и спагетите пльоснати в чиния
- честно
е Holmby Hills бозайнико не ми пука за валмото
съхнеща въртиопашатост и скелета на яростта ти
вони сребристата лига от ануса
край пътя на впускането тъмно
така безпомощен и миловиден така мъртъв
от кинти усмивка
в мантинелата честно озъбена леш
по мъха на Топанга докъдето поглед стига
Малибу звучи пивко в лапките на маминка
угодничи целува велура отзад ласка от Мохаве
комплимент от лазура на голямото изчезване
в епичната вселена на втория план
висшето нищо пак бункер в сърцевината
е все така все пак пак така и пак
дните боже недовършени хвърчат размазани лайна
от купчината не стигаш възходящата на хоризонта
виолетовите ята са белези от красотата
в огледалцето на Хеба се ебе цялата вечност
за щастие fuck the klock е учтиво и не се бръсна
на вълни и слепешката по опразнени улици
бездомни в жизнерадост гаснат
и мен ме прихваща шантавото да мисля
за сладката измама на пролетта
ако веднъж на 100 цъфтим
да се престорим ли че не знаем
в морето пепел да потънем
не е зле
- финал -
до друга пролет от играта на броилка
когато ще цъфтим
в спорите на суровия пейзаж
ще остана
в паузите в червения интериор на
затворените срещу слънцето клепачи
в отлепянето на самолетния колесник от асфалта
ще останат
стикери и етикетите на щастието
не ми се хили
asphalt, tell me
what follows the asphalt
, L.A. 1450 N Hayworth Ave
west hollywood,
Коментари
Публикуване на коментар