НЯКЪДЕ НАПРЕД

                                                                             

                   НЯКЪДЕ  НАПРЕД

 

 

 

минутка . . . и под многоточия от цветни конфети

ще заглъхнат звездите върху масите на тържествата

клюма родителски мир в съня на щурците 

тиха стъпка до никога между кълбото нощен лай 

и босите крака златеят от лято езерата безгрижие 

за 7 дни през отворените прозорци и врати 

преди „сбогом“ да сме  казали  ще се върнем 

с последните автобуси и свечерен ферибот 

посред времето бездомни котки мастика и мента 

на Х-икс да се сломим с цифри които не броим 

с шрифта ситен в застраховки които не четем

обвити в светлината на нулевата точка  от 7

сред един креслив площад с гълъби и чайка

за себе си единствено за себе си забележими

малки  без нимб и биография от съвършенства 

без други съществувания и нужда от порядък 

да е картинката къщата неугасима от почит и плам 

сред саксии мушкато небе огромно някъде напред 

кажи че ще дойдеш в блясъка  на лято от 7 дни