КЛИМАТИ

                                                          КЛИМАТИ

                                                     (Poem of the Day)

 

                                                     I started Early – Took my Dog –

                                                       And visited the Sea –

                                                       The Mermaids in the Basement

                                                       Came out to look at me –

                                                                         Emily Dickinson

 

 

Маслинови очи в часове на рози и вино

пегаси и грифони в запустели хроники

жилеста коприва речен зигзаг

между стъклените топки

така и инак

и фабриката за картон

 

Времето за обяд - център без тежест

в тишината скакалците

недовършена нежност от арматура и цимент

дрънкулка киндер сюрприз

и люпене на семка в чашата с памук

 

подвита страница - боготворене изгубило

давност след игра на сляпа баба с климат

който пее в трънака до вени гол

върху седлото от ведро небе преглъщайки облаци

и сложните форми на фасулски посоки

с невписана сметка

 

Преди

евфемизъм с гърдите на Химера

неопит от опит да раздвои

в архаичен канон

 

Мълчалив

обучаван

в красота и надежда

от черупката си се измъква

зодиакален натиск

тъга

С чело върху стъклото

 

далечен тост сияен Лоенгрин

с южняшки загар

в сезона на дъжда

край императорския дворец

 

Както котката

намира своите невероятни места

Сладостите на бавната вода под веслата

усмивката на водните паячета плисък на

възклицателната сричка пред сънената котка

в бръшляна ще събуди в чепките сока

апологичната тръпчивост на пръст членестонога

и се плъзга плъзга в аромата на бъз

равната сметка натежала от хвърленото на вятъра

Но днес е лек е лек

ромон сред цветята закотвени баржи

въдици в пуха на див клематис

ангел си избира тялото

с което да яде говори с други плътни

спи върху поляните без прозорци към града

за който още няма речник разговорник познати думи

други освен импулс от къртичите тунели

в концентриран сплит с мирис

на килер и кухня отцедена кръв и вино в пръстен под

Плазма ловки фантазии скришом

таен час на изпилен от стрелки циферблат

очите ни издават колко сме

прелели във водата в сока на кръжилото ни

още с хлабава примка

Когато зреят черешите

идвате с вятъра

Облаци

Плашите ли скалата облаци

която знае че е песъчинка

 

Облаци когато идвате

с ветровете над градините

в домовете

забрава за страданията носите

 

Но плашите ли работниците

които имат кожата на гърба си

или любовниците

които целите себе си имат

 

Хладни над разпилените рози на май

не плашите рисувача

Облаци

Когато идвате с вятъра в

амбалажа отзад

 

В стаи с олющени тапети

с естествена смърт

плашите самоубиеца

стеснителен

точно когато зреят черешите

призрачна пролет

спиш в бяла къщa и вероятно

върху шкафче до леглото слънце се е спряло

да разискри кичурите осланени

върху саваната на съня чернее люляк

в ретината на ума

 

всичко е светло и русо

пържените филии с яйца сладкото от круши

всичко така неизтичащо

всичко изчезващо

лична история в пределите на деня цветовете на пътя

тялом впити в ширта ушите на Астарот край тях

 

теменужни туфи ухаят

брега на реката

климат от поетичността на дивите прасета

кръвта на смелостта стои и от тази и от

онази страна

величините принадлежат вече на непреживяното

и това е единственото което наранява

тази балада

във Великденска утрин

 

престоят има смисъл

ако си го мечтал през глава в митологията

на детството

изтърсен от отговори чувал

където корени тишина повдигат асфалт

би ми се искало от рано да съм ръкоположен

да уча как би ми се искало от рано

и нищо да не е за продан

Изключителността

се носи

изкусно

с лакиран кожен колан

стилен панталон

фина спортна риза

Върви по тротоара

сред карета от вметки

надписи и фирмени реклами

Стиска палци

гони влак

Тбилиси

Парагвай Гибралтар

Обрисува Индии

прекрачва граници

род в коварни води

Високо в небето

балона на всяка офанзива

Бламиран от страха

Вечерите

сутрините

обедите

Между началото и края

изключителността

с изкуството да се държи

на повърхността

Тежко небрежно

безгрижно безразсъдно и

обратно

Да презареди правилата

да презре структурата и

не

Вечно ликуваща градинка

Пролет

пролет

пролет

До есенния обхват на аудиторията

Списъка на жените с които е спал

Достолепие над пеещите земетръси

Стиска зъби уреденият дом

Точица домашен любимец

В каналния ред

дребна светлина

Без нужда от свободи

Зимата -

Сбогом без вой

с образците и темите

пасбищата антологиите

До чая преди

отказ от тъгата

кучешкото сърце с човешка

епопея

Извън времето

подкови върху заключени порти

двори

в парещата коприва

изгубените майки

на едро

по ръждивите краищата

Не толкова изморен

колкото скучаещ

без мантра за момента

зелен член върху

черната слюда на въглищна мина

лежа

кръстосал пухкави лапи

гледам синьо багер как загриба

камънаците

край релсите

нефункциониращото някога

дебютира

дебелоклюна чучулига

роши пролетта

работници и кантонери подритват

сфери от квадрат

плюят

чакам хулата

да деблокира разлая

преди желанието за кокал

да се осъществя

за да спя като къпано щом топика светлина

запраши зад хълма 6-7 лета

и приливите се заотливат

в дворовете-сметища

лъхнат вехториите

трупани от крепостни фараони

те душа широка

0,(9)

.................................................

 

Чипът няма да каже за мен

нищо

освен че съм обезпаразитен в пакет

веднъж завинаги кастриран

всеки ден

от правоверни еретици

доброжелателните подценители

широчините без вратни жили

жълти езици конфуциански

часове на отчаяние порцеланови рани

недостойни да погубят до

край

търпението да бъда предан

на собствена воля

съ

знание

за каквото и да са

всички сълзливи китарни слави

барабанни тарани

сирени

не слушах

тибетски цимбали

безутешните трени

не се интересуват от живота

паднал от здраве

когато съм изпитвал болка

тя не облагороди

оплезената дивота

- пале на Бог

над което денят се е раждал и

горял

в сочната жизненост

на желязно

съществуване

вие за къде пътувате

съ

не

знание

кентаври и превръщания

след десетичната запетая

магнолии слепешката

цъфтят

Не говорят за места различни от това

където са

в студения принцип

на самия бряг на океана

в края на бягството

И на единия от двамата

родителите се реят

купчина пепел от повторения

над вълните

далеч

с уморения глас

на неизоставените роли

А те се разделят

Тя е бременна твърдят

че детето е негово

в съда се доказва

че не е баща

осъждат го да плаща

равнодушието на своята сила

Ролята на мъжа е

да пие и пуши

Да ругае когато е галантен

когато трупа загуби от печалби

Каквато е ролята на

сълзите му

в обмяната на вещества

Мъжът е да пуши и пие

Да страни от закваската

от могилите и на близки и на врагове

Мъжът е принцип

който кърви от вън на вътре

За да няма свято -

каквато е на нанадолнището ролята

Слиза като се качва

Като твърда и студена монета

която омирисва на метал

топлия юмрук на удара

На моя страна

стани !

каквато и да е ролята ти

каквото и да говори

един бог звяр луд

Мъжът е нещо

което отдавна очаква

Бруто върху нето

Защото ролята на мъжа е да бъде

циганин чието синьо око

шари по черешките на сладкиша

в гаражен рай

 

Ролята на мъжа е

да вали до сутринта

И бенките по тялото му

са курбанно вдишване издишване

на завръщане до дома който няма

но е имал в слабостта си

 

Ролята на мъжа е да храни

кучето да се омъжва

за определени неща

на които не може да разчита

докато не им вземе

шибаната мярка

знаеш

 

Мъжът е за да окачва

палтото си на закачалката

в неделя сутрин

И чака любов

докато омраза бозае за да оживее

с медалите си

пред огледалото

С малките си сърца

ролята на мъжа е да предаде своето

преди да се измете

За да остане

Безкрайно повтарящ се

да наднича зад завесите

Преди всичко

да не се бърка със съмнителен тип

по дяволите !

мъжът е да пуши и пие

иначе какъв мъж е

„просто не знам къде сбърках“

е прашна филмова фраза

и толкова са по-големи очите ти

колкото по-големи са моите думи

Нямам думи Не виждаш

Чуваме се виждаме се

изненада

с кашони опакован багаж в ръце

полирали стълбите в

тесния зелен коридор

всеки път

когато един от нас се нанася или

изнася от живота на другия

Боже! да затворим ли този стар

киносалон

това прекрасно място?

Да поспорим за начина - по твоя

или по моя - преди да се продъним

сред вероломните градини на

собствената си бурлеска . . .

И сме толкова обикновени

само

ако ни боли глава

Още една чаша?

Виждаш ли! -

долното изнудване на

дългите

паузи между очите и думите:

Дузина лета от

белите вирове сухите клони плитката река

с върбовата кротост в хлопките

без ропот преживните смилат

жарък пощръклял примитив

Природата се е изменила

в женски род

реката е по-скрита по-пристъпна

поляните изкосени изорани и засети

парцелите дават реколта дънери упорстват

своето филизите следват поривисти течения

Изминаха лета (сякаш почти всичко

е свършило)

от невъзможното -

Изглежда ли сега то

(как?) по-възможно или

невъзможно

гротескна фраза обрасла с дистанции

Градини

стоящи на невъзможни разстояния . . .

Дъх дълбоко в сребристото слънце

крайчец обгорен сухо бръмчи

расте и се смалява топка

гравитация под езика

зародиш в преплетени ръце

неразсейващи заблудите

на

пасторален лукс

микроб в незримото поел

през бриз

до лудост помълчаването

понякога ломи

и метафората и действителността

Не отличавам границите

Всичко е живот

Плод и цвят;

изход и вход

Слабостта на силни чувства

безпомощността

щом в бара престане още една музикална забава

и праха върху рафта

е като натрупал сняг

 

Еснафите имат своите благи икони

Ангелите - проклятия и бесове . . .

 

Скрити топки

трапезни мухи

В глухо ухо лятото вече крещи

през черни пътища и бял равнец

Цвят и плод;

и праха

 

в най-горките ни дни

е Живот

Не помня всичко

помня нещо от

важността на органични възпаления

на хлабавата съединителна тъкан -

Изконните възторзи

лист по лист

сантиметър по сантиметър

Долавя се и в жената (моята)

която виждам през прозореца

да мете неразговорните фрази в

кратера на подредената градина

Стъклото пречупва мъждивата гледка

подрежда я мислено в правилната конструкция -

хистография която така и не стана

практически възможна

за повече от един или два дни

месец

(максимум)

 

Още е топло - дори нощем

(стенания подчертават лятото)

Денем вентилаторите

раздвижват бавно трупаните пластове

седмици

безразличие

във великите ни стаи

Леко потропват закачалки без ризи

без нежност

дървеното конче люлее се само

Желанието -

само за сладко-тръпчив вкус на чай

Знам - черните метални кутии

са брадясали театрално в ръжда

пошло и еднозначно -

Гранясал аромат!

 

Бебетата ни се разплакаха

Макар да не знам защо . . . -

Не съм и не бих ги занимавал с изкуство

в никоя от възрастите им

(освен с философията за приготвяне на чай)

Както не съм го правил досега

и с по-малко невръстният ни син! . . . -

Не го заведох в музей - да му покажа

раждането на мисъл в красотата

Не му прочетох и ред - да развали (или възбуди)

въображението - ваятел на пространства . . .

Достатъчна е

усмивката от щастието

на безгрижния

 

Чуй ме: прави и ти така (азиатската ти кръв и

ботушите ти за езда ще ме разберат!) жено!

Защото да не бъде - някой от тях -

прост суфльор на съвремието -

ще е дълбаене със солен пръст в отворената рана

Вътрешна архитектура от болка

и огорчения от "сега"

А "сега" е - за да се живее

лист по лист сантиметър по сантиметър

в пластовете

не друго

колибри с удивителна точка

(Излишен жест!)

 

Можем да говорим носово-смешно

относително

разсейвайки вниманието от

хлабавата ни съединителна тъкан можем

и да забравим че сме си лягали в едно легло -

За достоверност да си говорим и на "Вие"

за да са доволни и щастливи

всички

(във вежливата си форма)

Като че съществуващите страсти

не обграждат инстинктите

на добрият войник

отбраняващ се с престорени оргазми! . . .

Нищо че я има сериозността -

всичко е пиеска

за Евридей и Орфеиче

разлюлени в кръговостта на чашата

герои

 

Във вените в жилите - нападения

и покаяния лист по лист - текст

с пенливи думи длъж и шир – от пластове

да обичам (сантиметър по сантиметър)

солта между гърдите ти

винаги

 

като спомен

(в който един за друг сме

отредени

презрителни към всички)

Колко по-истински

от любовна афера

по боровинковия хълм

априлски ветре

с калаено оловен крак

в недостижимото

самоубийство на славея

 

дюшеме където

стинат фасове

на август забулен в лоницерата

помежду ни

онази всецялост

днес влечение към

евтин самолетен билет

за небесно царство

с 7000 тълкувания

от раз

Имаш си тялото

твоето тяло

кулминационно млада

повече прическата отколкото косата

устните луди

съперничат на гърдите

Places

сhecked in to

Цигарен дим

свой Париж твой биг сити

тишина и трафик

Толкова и много съществуваш

че те няма

Няма те когато сме насаме

Няма те и когато те има

въртележка от барове и несъществуване

Толкова много съществуваш

в парфюми и бели маратонки

компромисно табу

че най-много те няма утре

когато никаква гривничка в пошла кутия

съществува повече

от устните ти преди всичко

теб имаща се цялата

ден и нощ

скъпоценна за никой

Оценка: 4 - ‎2 738 отзива

смятай

преструваща се

Пасифик - зад черните си очила -

параходен кораб с дървен корпус и гребни колела -

какво е това ! - Коктейл ?

потънал на 23 януари през 1856 г.

See more Events in

Днес мога да напиша поема

за това как ти е топло

как ти е студено как

тресеш се на мръсните седалки

в купето с ритъма на влака

как ядеш изригваш боли те

синината и парижките гамени

живеели по-добре

За това как торбата с продукти

на взаимните чувства тежи - това ли е

слънцето на сивото ежедневие

Кума лиса си И понеже

знаем

винаги има по-лошо

стигат тези няколко реда вместо

цяла поема

 

 

Копнея ветровете

на любовниците

които разпалват залеза в

пясъците

Копнея окситоцинната благосклонност

на мирозданието

към подкосените колене

на любовници

и стъпките им

които се събират в черупката на свой параклис

Уморени

от ветрове и контрасти

от фолклор и маски порядъчност

от натежалите с притежания джобове

от белите нощи на неизбран свят

между пепелниците и

триумфалните шествия по разделни пътища

Уморени

от пяната на онтологични разпади

в далечното вчера

обезцветено

от епифании и миманс

Копнея ветровете

които носят на любовниците

опасенията и страха

един за друг

Ако можеш да ми бъдеш портрет

птиче от хартия

ще ти покажа как

се затваря капачка на

буркан в който вече няма нищо

и е готов да бъде

пълен отново

После ще те заведа на опера

И в замяна на информацията

за това кой ден сме днес

ще ти кажа че профучават кавалеристи

по пътят братът за брат си не е брат

Един ден

хвърчащ лист е вечността ти

После не знаем . . .

Креслива пиния

топла порция ронлив бетон сгур и шлака

Няма тъга

защото няма да са червени крилата

кръвта без мирис без вкус

в устата - излишното докосване на

Метафора

празнуваща жертвата

в ноктите на хищника

С един център -

кръговрата

Този умря

онзи умря . . .

Знаем мъртвите живите

още не

безсилие

в

подранилата безкрайност

мойте вечерни портрети

твоят шум в ушите

алкохолните ми сълзи над

душата ти и тялото ми

звучни порно реплики

твоите жадувани битки

и моите утешителни слова

с твоята религия на бурята

и моята повишена кръвна захар

скаутското ти шалче и планинарски комплекти

пред връх реалността

моите мадригали твоите семинари

моя алба за твоята Елба

моят смях и твойят йодел

после анонимните опашки пред всяко бързащо да затвори гише

гръмки промо кодове доброта

tracking number provided

масаж на енергийните меридиани

часове на денонощието

F = о + е

свойска чистота в своите си кенефи

гълъбите ни разчорлени

мила картинко светлина

привлечена от живота

вместо куцото на ковача

на тръгване да ти оставя ли

панаира зрелището

изкуството на набожния палач

и приказката

че

всяко стадо е мърша

()

не молива джобното си ножче

оставям

ти

Денят часа

годината и епохата са други

новото и старото делят секундата на 2

 

Небето е повече от квадратурата на новинарска

емисия борбата безмилостно жестока и нищо

залудо вятър безумен върху ми ризи суши

Нямам време да бързам

Тия дето време и всичко

през пръсти тече им

освирепяват от пропуснати ползи

от здрав сън света накривява

 

Така прекрасно е всяко твое дело

да показва на предходното ти правотата !

 

Да прекараш фригидността на деня през

топлите завивки на покоите си

да нахраниш и постелеш на полицейщината

за да разбере че е твой отрок птичка

за втори път на рамото ти да кацне

за да се научиш не на себе си да си

стопанин – на вятъра дето те шамари

бръсне ушите ти повея който те гали и милва

В планината

върхът забулен с облак

Кой месец сме?

юли

каква влага!

в кухните

солниците се запушиха кожата

на кучешката каишка позеленя

пурата не тегли

и филмите не струват

Кашата не е лоша храна

Но когато това е животът. . .

тръпнещ в твоето дишане и враните

живот във 5 сек простота от най-прозаичното място

на света фетишизирани теми търгаши

взимаш си шапката за хиляден път

щастлив покрай канала

несмущаван от идилични брътвежи

за пушечен мир

ще изтекат години

ще седна с пияниците на маса и дълго ще изплуват

силуети умъртвени от водите

Не ми подвиквай

Всичко ще стане ако аз реша

 

Потенции богоявления и метафизики

на ежедневието последвали залеза

във ваната

ще запълнят маниите на

канала хлипащ като глухонямо

порочно дете

което не разбираш

зад гърба си

Планина

забулена с връх

Звъняха и презвъняха сърцата

трептяха и претрептяха им крилата

В

 

тази влага! -

каква ли сладост ще дадат

честитите и възвишени гроздове

и тези всички юнаци

кисели лимони

с пилешки крака

и кокоши мозък?

 

Намигват

присветквайки си с фаровете

 

Не ми подвиквай!

Аз те поисках

във влагата на

бездейните три месеца

пред мярата на съвършения август

застанал на прага

чрез теб

Палмите бавно растат

На усмивката ми виси малко вина

и капка съжаление

Чаша с море билет от концерт

Пътешествие донесло

пожълтелият си дар на успокоението

Горчивата утайка от подминали ме устни

с аромат на кафе и бедната радост в

умиращите най-тъжни очи

 

Сега основанията за борбата

виснат между

горе

долу

в моите мъжки ръце

все още твоето сънуващо

ненавършило никога

20 години сърце

 

Палмите бавно растат

Лястовици вече няма

Изоставени буболечи тела

върху странно нежен кремък

Две монети във фонтана

Защото жестоки са ветровете

острието на ножа между

незаконност и закономерност . . .

Вечно е морето

само ако има бряг

В лозата има годен грозд

само ако до нея стои човек печелещ

губейки играта в разговор за

върховете и планината

Острите вещи довлекоха

отново следи и рефлекси обети и клетви

Белези от краткото слънце

на съществувал миг без намек

за строшени съдове

Халюцинации - и ти

ми позволи!

Сега не зная вече основанията

върху които палмите растат

почти без думи в суха пръст и

солената мъгла в крилете на

прокудените птици

от неизброимите пространства

стрита прах

ще се завърна към класическата

Европа на Лино Вентура и Ани Жирардо

Винсент Франсоа Пол . . . и другите

от цялото време на света

зад венециански воали и салонно отчаяние в меки кресла

ще пушат

любовните истории от

живот некасаещ мен

след счуканото лято на възторзи

с боядисаните пръсти на хлапака чоплил обвивката на орех

ще се завърна

за остатъците от гуляя

в небрежността на физическите действия

между неосветени урбанистични битки

в малките магазинчета за цигари

и вонящите на лотария

Европи настръхнали наежени

пропуснали да възмъжеят съвсем

с игрите си на революции

и патологиите на интелекта

в оперението на птиците от последните месеци на годината

ще се завърна

в Европа на изкуплението

ако я има

зад йероглифите на самотата

със снизходителната усмивка на инспекторът и нощта

пред вашето искам-не искам

ще се завърна

във вашето ничие

утре

с една снимка на нещо

от Сингапур

с гримаса

не касаеща текущия случай

впрочем

ще се върна

и десетината кучета е онова всичко

което отново ще искам

от продължителността на живота

си

 

 

В такъв параклис

златото е ерозирало

от търпеливо щастие

През процепите нахлува светлина

Публий Сир

дописва дългите отказани желания

когато мраморната нощ

дрънчи колесник

топи се в сухия изгрев

с изгубената голота на освободени роби -

 

- в дъха на морето -

 

Ще се върнеш ли

към тази бедност

към безплодния фатализъм да

бъдеш

природата си

 

Към полуострова

моделирал вбетонения пейзаж

от горчиви срички баналност

приближаващи узрелите устни към виното

до елегията на залезните коси

на предхимичното aurum nostrum

върху хартията -

- неосъществена архитектура -

 

сливаща добродетелността на

мощи и богове с бяла кожа

превърнати в твърд

под огнищата на Ксостис

Когато се прибера

Вечер с немощни ръце крака

вените отоците и синините

се превръщат в тази цигара

това кафе тази глътка алкохол

тази котка коша с пране

Измина минута -

ще я помня с добро

отчаяната й стрелка

Защото идвам с мир

кълна се

В поема за есента има чакъл

от разтрошени дни дъх от ноздри на кон

Еленов рик в димяща светлина

драсканици упование по кората на леските

Вулгарното мълчание на уютния дом

сметана с извара и броколи вакса за обувки

тупкащи слепоочия Можем да изпием

по чашка! Алилуя за жената която чака до

прозореца своя пожар в хладни постели

Гъсталак поръждавели папрати

човек като оголена кост върви и се провира

Картина нарисувана върху друга картина

гъсталак от образи под слоеве бои

прозират пространствата на въображаемото

пътуване липсващо от най-подробния дневник

 

Бързащите хаотични стъпки на проходило

щастие срещу уязвимостта на заека

когато ляга тревата и храсталака редее

провинциалната сладост преди мръкване

гмуркането във вика

разпаднал се

на хомо сапиенс