Entropy

 

                                                        Entropy  

 

на свещ без ток

и страх

чувам

птиците на януарския дъжд

гледам пред входа

за ролята си в грим е луната

обстоятелствата се стичат в чаша

хатозаки сред красотата на предмети

глътка 

чужд напрегнат но съхранил изящност свят

в лапите на курдисаното тик-так

ноктите на историята растат

драпа мисълта със гръб към мен

преспите на хаоса пръскат светлина

снизхождението мърка киха с муцунка

пред перлените порти

от пухкави вълшебства

сажди летят

 

свещта залъгва очите

във властен танц и с нисък глас

парцалите на удоволствието горят 

защото и утре има нужда от чудо

Great Uncle Bulgaria стегнат марширува

люш-люш

ще разкаже пред насмешливия здрач

потресаващата си история

за прекъснат ток и трупащ сняг

върху линолеума на стоицизма

метастазно как още ни има

като храм от бонбон години

в леглото

ще гледам луната

върху чаршафосаните планини

да се ражда

с клуп